Стилът: Electrorock/EDM/Pop/Emo/Post-Hardcore
Голяма тълпа хора с маски са се събрали като стадо и размахват червен флаг, с който заявяват, че са диваци. Не, това не е митинг на БСП на Бузлуджа. Това е обложката на тазгодишния албум на Breathe Carolina. И зад нея се крие поредният супер разочароващ албум на групата, която за пореден път пропилява таланта си в правене на посредствена електронна музика. Бях се зарекъл, че няма да си ги пускам повече, но когато видях видеото към сингъла "Sellouts" (с участието на Дани Уорсноп от Asking Alexandria) насмалко да вдигна победоносно ръце - помислих, че BC са се усетили и са започнали да правят нещо, което де факто могат да правят добре. Но не би.
Като изключим факта, че в текста към "Sellouts" вокалистът Дейвид Шмит за пореден път мрънка и се оплаква как феновете не го разбират и го плюят, задето не "се продава" да прави тежка музика (за пръв път в историята посредствена банда се оплаква, че е неразбрана и пее за това как не е продажна), парчето е наистина добро. Преди и след него обаче положението трудно се търпи. Останалите 10 песни се водят в стил "електро рок", но "рок" в общи линии няма, най-вече защото няма почти никакви китари. Единствените две парчета, които "стават" - и това го казвам като фен и на други жанрове - са "Please Don't Stay", в която поне има акустична китара и безспорно зарибяващ електронен "drop", който малко напомня за... Avicii. Заглавното парче "Savages" също има някаква идея и е раздвижващо в припева си, но отново - няма и помен от тежка музика.
Изключвайки споменатите тракове, остатъкът от албума е такава свирепа престояла на слънце боза, че няма повече накъде. Големият ужас в албума обаче настъпва с включването на друго важно пост-хардкор мрънкало - Тайлър Картър от Issues (и ex-Woe, Is Me) в "Chasing Hearts". Краставите магарета се надушват, дет' се вика - и той, и Дейвид са доста женствени (факт, не обида) и много се вживяват като поп-идоли и реинкарнации на Майкъл Джексън. Единственият липсващ в песента е Джъстин Бийбър, който обаче явно е отказал, защото прави доста сходна музика. В общи линии, това е най-гадната песен, която съм чувал през 2014-та.
Ако давахме оценки в тази рубрика, този албум щеше да получи от мен [1/10], само заради "Sellouts". Но точно защото се води, че не разбираме от такава (електронна/поп) музика, няма да дам реална оценка на "Savages" - би било нечестно. В общи линии - бягайте далеч от Breathe Carolina засега, пък ако някой ден решат да направят албум с песни като "Sellouts" - хвърлете им по едно ухо. Но засега няма смисъл.
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Fearless Records
Голяма тълпа хора с маски са се събрали като стадо и размахват червен флаг, с който заявяват, че са диваци. Не, това не е митинг на БСП на Бузлуджа. Това е обложката на тазгодишния албум на Breathe Carolina. И зад нея се крие поредният супер разочароващ албум на групата, която за пореден път пропилява таланта си в правене на посредствена електронна музика. Бях се зарекъл, че няма да си ги пускам повече, но когато видях видеото към сингъла "Sellouts" (с участието на Дани Уорсноп от Asking Alexandria) насмалко да вдигна победоносно ръце - помислих, че BC са се усетили и са започнали да правят нещо, което де факто могат да правят добре. Но не би.
Като изключим факта, че в текста към "Sellouts" вокалистът Дейвид Шмит за пореден път мрънка и се оплаква как феновете не го разбират и го плюят, задето не "се продава" да прави тежка музика (за пръв път в историята посредствена банда се оплаква, че е неразбрана и пее за това как не е продажна), парчето е наистина добро. Преди и след него обаче положението трудно се търпи. Останалите 10 песни се водят в стил "електро рок", но "рок" в общи линии няма, най-вече защото няма почти никакви китари. Единствените две парчета, които "стават" - и това го казвам като фен и на други жанрове - са "Please Don't Stay", в която поне има акустична китара и безспорно зарибяващ електронен "drop", който малко напомня за... Avicii. Заглавното парче "Savages" също има някаква идея и е раздвижващо в припева си, но отново - няма и помен от тежка музика.
Изключвайки споменатите тракове, остатъкът от албума е такава свирепа престояла на слънце боза, че няма повече накъде. Големият ужас в албума обаче настъпва с включването на друго важно пост-хардкор мрънкало - Тайлър Картър от Issues (и ex-Woe, Is Me) в "Chasing Hearts". Краставите магарета се надушват, дет' се вика - и той, и Дейвид са доста женствени (факт, не обида) и много се вживяват като поп-идоли и реинкарнации на Майкъл Джексън. Единственият липсващ в песента е Джъстин Бийбър, който обаче явно е отказал, защото прави доста сходна музика. В общи линии, това е най-гадната песен, която съм чувал през 2014-та.
Ако давахме оценки в тази рубрика, този албум щеше да получи от мен [1/10], само заради "Sellouts". Но точно защото се води, че не разбираме от такава (електронна/поп) музика, няма да дам реална оценка на "Savages" - би било нечестно. В общи линии - бягайте далеч от Breathe Carolina засега, пък ако някой ден решат да направят албум с песни като "Sellouts" - хвърлете им по едно ухо. Но засега няма смисъл.
+ + + + +
Парчето "Sellouts".
Денс хит потенциалът (в стил Avicii) в "Please Don't Say".
Готиното чувство, че повече няма да се налага да слушам този албум.
- - - - -
Денс хит потенциалът (в стил Avicii) в "Please Don't Say".
Готиното чувство, че повече няма да се налага да слушам този албум.
- - - - -
Целият албум е доста гаден като цяло, но "Chasing Hearts" е най-гадната песен, която съм чувал през 2014-та.
Непрестанно мрънкане в текстовете за това как са неразбрани, видиш ли.
Изгубих си близо час от живота, за да слушам и пиша за това недоразумение.
Непрестанно мрънкане в текстовете за това как са неразбрани, видиш ли.
Изгубих си близо час от живота, за да слушам и пиша за това недоразумение.
IF YOU LIKE
Issues, T. Mills, Justin Bieber, Michael Jackson, Avicii, Falling In Reverse и др.
Автор: [OUTSIDE!]
[N/A]
0 Response for the "[OUTSIDE!] Breathe Carolina - Savages"
Публикуване на коментар