Стилът: Heavy Metal/Comedy
J.B.O. от четвърт век са на сцената и са сред най-обичаните банди в родната си Германия. Може би ги знаете, може би не, а може би сте ги чували без да знаете, че слушате тях (аз бях така някога с онзи култов кавър на Sepultura - "Pabbarotti & Friends: Roots Bloody Roots"). Музиката им е предимно авторска, но включва и много кавъри на популярни парчета (с текст на немски), но не чак толкова, че да попаднат изцяло в категорията на кръчмарските банди.
Сред авторските парчета най-напред се нарежда отварящата "Vier Finger für ein Helleluja" - химн, призоваващ куфеещите да вдигнат четири пръста (показалци и кутрета) във възхвала на хеви метъла. Като нещо авторско звучи и веселяшката "Sakradi, mei Sack is hi", чието заглавие изобщо не мога да разбера, но из текста поне за кратко става дума за трактор, така че надали е нещо сериозно. Химноподобната "Was würde Jesus tun" и закачката със средновековния фолк метъл "Mittelalter" (в която имам съмнения, че се включват и Feuerschwanz) са други два авторски трака, които много вдигат настроението. Със задачата много добре се справят още супер енергичната "Und dann hörst du J.B.O." и закриващата "Jung, Dumm und Besoffen". "Die Waldfee" за малко също да влезе в този списък, но досадното телефонно звънене в края ѝ просто къса нервите.
Както се вижда, J.B.O. нямат нужда от кавъри, за да направят веселяшки албум, но пък без кавъри този албум далеч нямаше да е толкова интересен. Този път под прицела на групата са попаднали "Live Is Life" на Opus (озаглавен тук "Death Is Death"), хитът на Нанси Синатра от 1966-та "The Boots Are Made For Walking" (в "Das Bier ist da zum Trinken"), "School's Out" на Alice Cooper (в "Schule Aus") и "Mambo №5" на Лу Бега (в "Metal №666"). Остатъкът от албума включва кратки аудио "гегове" (от по 20-ина секунди), които обаче можете да разбере само ако знаете немски, а в противен случай спокойно може да ги махнете от плейлиста си с албума.
За 25 години на сцената славата на J.B.O. не излезе много извън рамките на немскоговорящите страни, но всеки, който е попадал на тях знае, че слушането на техните парчета (авторски или кавъри) винаги успява някак да ти вдигне настроението. Дори понякога да преминават границата на лигавенето, или дори да поомръзват с произнасянето на думата "метъл" в почти всяка песен, в музиката им има толкова много енергия и настроение, че е трудно да останеш безразличен към нея. Освен ако, разбира се, не си краен елитист, темерут, или от онези, които искат метълът им да включва само кръв, черва, битки и мрачни гори.
От/Год: Германия, 2014
Лейбъл: AFM
J.B.O. от четвърт век са на сцената и са сред най-обичаните банди в родната си Германия. Може би ги знаете, може би не, а може би сте ги чували без да знаете, че слушате тях (аз бях така някога с онзи култов кавър на Sepultura - "Pabbarotti & Friends: Roots Bloody Roots"). Музиката им е предимно авторска, но включва и много кавъри на популярни парчета (с текст на немски), но не чак толкова, че да попаднат изцяло в категорията на кръчмарските банди.
Сред авторските парчета най-напред се нарежда отварящата "Vier Finger für ein Helleluja" - химн, призоваващ куфеещите да вдигнат четири пръста (показалци и кутрета) във възхвала на хеви метъла. Като нещо авторско звучи и веселяшката "Sakradi, mei Sack is hi", чието заглавие изобщо не мога да разбера, но из текста поне за кратко става дума за трактор, така че надали е нещо сериозно. Химноподобната "Was würde Jesus tun" и закачката със средновековния фолк метъл "Mittelalter" (в която имам съмнения, че се включват и Feuerschwanz) са други два авторски трака, които много вдигат настроението. Със задачата много добре се справят още супер енергичната "Und dann hörst du J.B.O." и закриващата "Jung, Dumm und Besoffen". "Die Waldfee" за малко също да влезе в този списък, но досадното телефонно звънене в края ѝ просто къса нервите.
Както се вижда, J.B.O. нямат нужда от кавъри, за да направят веселяшки албум, но пък без кавъри този албум далеч нямаше да е толкова интересен. Този път под прицела на групата са попаднали "Live Is Life" на Opus (озаглавен тук "Death Is Death"), хитът на Нанси Синатра от 1966-та "The Boots Are Made For Walking" (в "Das Bier ist da zum Trinken"), "School's Out" на Alice Cooper (в "Schule Aus") и "Mambo №5" на Лу Бега (в "Metal №666"). Остатъкът от албума включва кратки аудио "гегове" (от по 20-ина секунди), които обаче можете да разбере само ако знаете немски, а в противен случай спокойно може да ги махнете от плейлиста си с албума.
За 25 години на сцената славата на J.B.O. не излезе много извън рамките на немскоговорящите страни, но всеки, който е попадал на тях знае, че слушането на техните парчета (авторски или кавъри) винаги успява някак да ти вдигне настроението. Дори понякога да преминават границата на лигавенето, или дори да поомръзват с произнасянето на думата "метъл" в почти всяка песен, в музиката им има толкова много енергия и настроение, че е трудно да останеш безразличен към нея. Освен ако, разбира се, не си краен елитист, темерут, или от онези, които искат метълът им да включва само кръв, черва, битки и мрачни гори.
+ + + + +
Албум, носещ много позитивно настроение и енергия.
Изненадващо добър и изчистен саунд като за "комедийна" група.
Тежък китарен звук, ясен и отчетлив бас, плътни барабани, силна ритъм секция като цяло.
- - - - -
Изненадващо добър и изчистен саунд като за "комедийна" група.
Тежък китарен звук, ясен и отчетлив бас, плътни барабани, силна ритъм секция като цяло.
- - - - -
Ако не знаеш немски се губи хуморът в текстовете, а интерлюдиите стават напълно излишни.
Споменаването на думата "метъл" се случва прекалено често.
Търсенето на по-силен комичен ефект понякога завършва с досада.
Споменаването на думата "метъл" се случва прекалено често.
Търсенето на по-силен комичен ефект понякога завършва с досада.
IF YOU LIKE
Knorkator, Böhse Onkelz, Die Ärzte, Feuerschwanz, Excrementory Grindfuckers и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "J.B.O. - Nur Die Besten Werden Alt"
Публикуване на коментар