От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: Sony Music
Казвам го направо - ако очаквате тежък албум няма смисъл да четете нататък. In Flames имат едни от най-мрънкащите фенове на света, затова си казвам директно - "Siren Charms" е лек, много нетипичен за групата и в общи линии има 3, максимум 4 по-тежки парчета. И ако тежестта на музиката е най-важна за вас в творчеството на In Flames, то тогава наистина - няма смисъл да четете надолу. Но ако все пак ви е интересно какво са сътворили този път и защо "Siren Charms" звучи така, както звучи - останете още малко с нас.
Музиката, настроението, общият тон - всичко е различно този път. И ако "SOAPF" ви е бил прекалено лек и мрачен, то само гледайте какво ви чака в "Siren Charms". Тежките парчета в албума (да се разбира - с водещи тежки китари) се изчерпват с "Everything's Gone", "When the World Explodes" (с изненадващо включване на оперната певица Емилия Фелдт към края) и "Monsters In the Ballroom". Това са песните, в които ги има онези специфични китарни хватки и рифове, чиято принадлежност няма как да сбъркаш. В списъка с един крак може да се намърда и сингълът "Rusted Nail".
Оттам нататък - меланхолия, алтърнатив, рок и мрак. Отварящата "In Plain View" събира от всичко по малко, добавя дебел електронен лийд и повечко китари и бързо хвърля в размисли изненадания слушател. Песента е наистина добра, но още в нея става ясно, че това няма да е "нормален" албум на In Flames. Електронната вълна се прехвърля и в куплетите на "Paralyzed", където Андерс продължава да разчита предимно на чистите си вокали. Меланхолията напълно взима връх в невероятно красивата, но все така нетипична за групата "Through Oblivion", но се превръща в депресия в "With Eyes Wide Open". Заглавната "Siren Charms" пък залага на по-алтернативно, но все така мрачно звучене. В "Dead Eyes" и "Filtered Truth" настроението се вдига леко и китарите отново заемат по-водеща роля, но в първата не се случва нищо, а втората играе ролята на закриващ трак, но хич не звучи като такъв. По-скоро те оставя да се чудиш: "Е... това ли беше?".
Държа да подчертая дебело и сочно, че не съм от феновете, които плачат безутешно по миналото и мрънкат по фейсбук страницата на In Flames с надеждата те да запишат нов "Whoracle" или "The Jester Race". Нямам проблем дори с това In Flames да правят лека и меланхолична музика, защото тази група е толкова креативна, изненадваща и непридвидима, че и поп да засвири - ще го засвири добре. Виж, имам проблем, когато съотношението на леките към тежките парчета е 3:1 - и то не защото леките са лоши, а просто защото така не се открояват и стават безинтересни. Пример - "Metaphor" в "Reroute To Remain". Великолепна, абсолютно нетипична за In Flames песен, която обаче надали днес щях да помня, ако целият албум беше пълен с такива и само в "Trigger" и "Free Fall" имаше китари. Такъв горе-долу е случаят с "Siren Charms". Напълно разбирам колко е трудно дори за креативни личности като Андерс и Бьорн да се надскачат всеки път и постоянно да измислят по нещо, с което да се променят и развиват (който още не е разбрал, In Flames не издават един албум два пъти), разбирам и по-философското и меланхолично настроение, което струи от гласа на изтощения от креативния процес Андерс. Разбирам и желанието за еволюция, защото без нея надали някога щяхме да чуем албуми като "Clayman", "Reroute To Remain", или дори "Colony". Но просто предпочитам малко по-друг тип In Flames. Както казах, нямам проблем с "лекотата", но загубата на идентичността вече е друга работа.
В крайна сметка, "Siren Charms", съвсем честно, е добър албум - меланхоличен, завладяващ и приятен за слушане. По-тежките парчета в него са страхотни, но уви - са малко. Но ако се заслушате по-внимателно и се абстрахирате от факта, че сте очаквали тежък албум, ще откриете колко красиви мелодии са пръснати в него. Може да се замислите и колко други групи са способни да издадат албум с подобна музика, която цепи всякакви стилови граници и влиза в графата "неопределимо". Метълът и рокът тук сякаш са обградени от магия, която не ти позволява да заклеймиш албума като едно от двете. А това значи само едно - дълбочина. Дълбоко философски, дълбоко музикален и... дълбоко разочароващ за голяма част от феновете, гарантирано. И не, не знам каква оценка да сложа на този албум. "Just this once listen to the words I say!".
+ + + + +
Какъвто и стил да захванат In Flames - все ще се справят много добре с него.
В парчетата с повече тежки китари и енергия си личи класата на авторите.
Дълбоко музикален албум, пълен с красиви мелодии и завладяващо меланхолично настроение.
- - - - -
В парчетата с повече тежки китари и енергия си личи класата на авторите.
Дълбоко музикален албум, пълен с красиви мелодии и завладяващо меланхолично настроение.
- - - - -
Прекалено лек, прекалено меланхоличен и прекалено нетипичен за групата като цяло.
Много малко тежки китари и здрави рифове, липса на енергия и почти никакви екстремни вокали.
Много малко тежки китари и здрави рифове, липса на енергия и почти никакви екстремни вокали.
IF YOU LIKE
Soilwork, Engel, Dark Tranquillity, Scar Symmetry, At The Gates и др.
Автор: Testset/Undepth
[N/A]
InFlames не струват след 2000 година
След това "нищо" вече трябва да си сменят и името. In Flames звучи като име на метъл банда, а това тук не е метъл. Бяха уникална група допреди 10 години, сега вече за нищо не стават. Ами то така се получава като подпишеш със мейджър лейбъл, диктата отгоре почва.