От/Год: Швеция, 2014
Лейбъл: -
Ends With a Bullet уж трябваше да е новата група на напусналия (или изгонения от) Dead By April вокалист Джими Стримел и мултиинструменталиста, вокалист и голям фен на DBA Лиъм Еспиноса. В крайна сметка в групата се събраха четирима човека, от които обаче останаха само Лиъм и китаристът Ерик Богрен, тъй като Джими Стримел нямаше как да участва поради лични причини (да не задълбаваме много), а барабанистът Маркус напусна без много шум. Така на Лиъм се падна тежката задача да запише не само чистите, но и екстремните вокали, които в началото бяха отговорност на Стримел. И очаквано, всичко това се е отразило на качеството на материала в албума.
Музиката на EWAB напомня доста на тази на Dead By April, с тази разлика, че не е чак толкова "поп" и... с не чак толкова добра продукция. И още от първото парче следва въпроса - наистина ли има какво да ни изненада тук, или просто ще чуем копие на DBA? Отговорът не е съвсем еднозначен, но клони по-скоро към втория вариант. Лиъм има хубав и плътен глас, пее добре, цели тоновете и крещи почти 1:1 като Джими Стримел, припевите са мелодични и запомнящи се, китарите са ниски и тежки, има сола... и все пак чувството, че слушам демо версии на парчета на DBA така и не ме напусна. Още в началото се тръгва така и нещата прогресивно доскучават в първата половина. Добрите неща започват с "Animal", където за пръв път се усеща някакъв малко по-смел (и алтернативен) размах, а "Storm" и "I'm Alive", макар съвсем да звучат като песни на DBA, са много свежи и мелодични. Бързата "My Last Day" и уверено звучащите "A Painful Addiction" и "Monster" също потвърждават факта, че втората половина на този албум е много по-добра от първата му.
И въпреки това "Twenty Seven" с нищо не е по-интересен от който и да е албум на DBA. Да, китарната работа е по-изпипана и сложна, има сола и повече рифове, но оттам нататък почти няма какво да ни впечатли, ако сме чували която и да е друга модерна метъл банда. Въпреки това съм убеден, че гигантският талант на Лиъм (който между другото е и много свестен тип) тепърва ще се разгръща. А ако до него застане Джими Стримел и продуцент, който да извади подходящия за групата звук (а не този леко приглушен саунд тук) - тогава другите банди в жанра ще трябва да се съобразяват сериозна конкуренция. Но засега има още какво да се желае.
+ + + + +
Достатъчно агресивен, за да закуфееш и достатъчно мелодичен, за да запееш.
Лиъм е зверски талантлив и се справя и с двата типа вокали (а е и мултиинструменталист).
Силна втора половина на албума.
Тежки китари, хубави рифове, сола.
- - - - -
Лиъм е зверски талантлив и се справя и с двата типа вокали (а е и мултиинструменталист).
Силна втора половина на албума.
Тежки китари, хубави рифове, сола.
- - - - -
Гигантски прилики с творчеството на Dead By April.
Доста време чакахме да чуем отново Джими Стримел в сериозна роля, ама нъц.
Първата половина на албума е доста скучничка.
Нищо кой знае колко изненадващо и шашващо като цяло... а трябваше да бъде такова.
Доста време чакахме да чуем отново Джими Стримел в сериозна роля, ама нъц.
Първата половина на албума е доста скучничка.
Нищо кой знае колко изненадващо и шашващо като цяло... а трябваше да бъде такова.
IF YOU LIKE
Dead By April, Demotional, Solitude, SoSy, Dreamshade, The Blinded, Skillet и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Ends With a Bullet - Twenty Seven"
Публикуване на коментар