Стилът: Epic Melodic Death/Power Metal
Една от най-любимите ми метъл комбинации е тази между епичен пауър метъл и мелодет, но сполучливи такива има толкова рядко, че по някое време спрях да търся и зачаках една такава да намери мен. И ето, че преди около седмица получих промо за този нов (втори) албум на Crimson Shadows и... най-сетне! Все едно слушаш най-доброто от Dragonforce, само че по-агресивно, с преобладаващи харш вокали (и чисти в припевите) и още по-виртуозен бас.
В "Kings Among Men" виртуозният инструментал, бясното темпо и моментално запомнящите се мелодии не си взимат почивка дори за минута. Двете каси работят на пълни обороти, бързите рифове, скоростните сола и китарните битки намират място във всяко парче, а басът следва собствена линия и също често се включва със сола в битките. Над инструментала пък се носят сурови ревове, придружени от свръхмелодично чисто пеене, в което се дочуват малко "изправителни" ефекти (вероятно Harmonizer), но това изобщо не пречи и едва-едва се усеща.
Веднага след ненужното и рязко спиращо интро идва същинското отвяващо начало със сингъла "Rise To Power". От него можете да чуете за какво става дума в този албум и мога да уверя, че материалът в "Kings Among Men" държи това ниво докрай. В песента "A Gathering of Kings" за пръв път се усеща по-отчетливо и приликата с Dragonforce, но шедьоври като нея и следващите го "Maidens Call" и "Brave the Storm" не ни оставят време да се чудим дали пък приликата не е прекалено явна. А и честно казано, дори не ме интересува дали има прилики. Слушайки в момента знам просто, че този албум е налудничаво добър! Който не вярва, нека чуе 10-минутният финал "Moonlite Skies and Bloody Tides" и да ми каже как е възможно тези хора да издържат да свирят 9 минути (защото последната минута е като аутро) с това бясно темпо.
Истински добрите групи в този жанр са доста малко и в графата IYL съм написал повечето от тях. Crimson Shadows са напълно достойни да се наредят до тях, защото не само надминават себе си с "Kings Among Men", но надминават и много от старите ми любимци от жанра. Говоря за първите албуми на Children of Bodom, за първия Wintersun, за първия Scar Symmetry - все албуми, до които рядко си позволявам да поставям каквото и да е. Crimson Shadows обаче го заслужават. И ако не сте ги чували, но много ви се слуша добра комбинация от мелодет и епичен пауър метъл (представете си как ранните COB срещат Dragonforce), то изобщо не си позволявайте да пропускате "Kings Among Men"! Вярно, в албума има "по много от същото", но когато музиката е толкова добре, това сравнително еднообразие далеч не е чак такава пречка.
От/Год: Канада, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Една от най-любимите ми метъл комбинации е тази между епичен пауър метъл и мелодет, но сполучливи такива има толкова рядко, че по някое време спрях да търся и зачаках една такава да намери мен. И ето, че преди около седмица получих промо за този нов (втори) албум на Crimson Shadows и... най-сетне! Все едно слушаш най-доброто от Dragonforce, само че по-агресивно, с преобладаващи харш вокали (и чисти в припевите) и още по-виртуозен бас.
В "Kings Among Men" виртуозният инструментал, бясното темпо и моментално запомнящите се мелодии не си взимат почивка дори за минута. Двете каси работят на пълни обороти, бързите рифове, скоростните сола и китарните битки намират място във всяко парче, а басът следва собствена линия и също често се включва със сола в битките. Над инструментала пък се носят сурови ревове, придружени от свръхмелодично чисто пеене, в което се дочуват малко "изправителни" ефекти (вероятно Harmonizer), но това изобщо не пречи и едва-едва се усеща.
Веднага след ненужното и рязко спиращо интро идва същинското отвяващо начало със сингъла "Rise To Power". От него можете да чуете за какво става дума в този албум и мога да уверя, че материалът в "Kings Among Men" държи това ниво докрай. В песента "A Gathering of Kings" за пръв път се усеща по-отчетливо и приликата с Dragonforce, но шедьоври като нея и следващите го "Maidens Call" и "Brave the Storm" не ни оставят време да се чудим дали пък приликата не е прекалено явна. А и честно казано, дори не ме интересува дали има прилики. Слушайки в момента знам просто, че този албум е налудничаво добър! Който не вярва, нека чуе 10-минутният финал "Moonlite Skies and Bloody Tides" и да ми каже как е възможно тези хора да издържат да свирят 9 минути (защото последната минута е като аутро) с това бясно темпо.
Истински добрите групи в този жанр са доста малко и в графата IYL съм написал повечето от тях. Crimson Shadows са напълно достойни да се наредят до тях, защото не само надминават себе си с "Kings Among Men", но надминават и много от старите ми любимци от жанра. Говоря за първите албуми на Children of Bodom, за първия Wintersun, за първия Scar Symmetry - все албуми, до които рядко си позволявам да поставям каквото и да е. Crimson Shadows обаче го заслужават. И ако не сте ги чували, но много ви се слуша добра комбинация от мелодет и епичен пауър метъл (представете си как ранните COB срещат Dragonforce), то изобщо не си позволявайте да пропускате "Kings Among Men"! Вярно, в албума има "по много от същото", но когато музиката е толкова добре, това сравнително еднообразие далеч не е чак такава пречка.
+ + + + +
Виртуозен инструментал, китарни битки, скоростни китарни и бас-сола, две каси на пълни обороти!
Зверски зарибяващи припеви с чисти вокали и здрави харш-ревове в куплетите.
Свръхзвуково темпо от край до край - да се чуди човек как се издържа така 50 минути.
Урок как се прави епичен метъл, при това без помпозни симфонии и клавири.
- - - - -
Зверски зарибяващи припеви с чисти вокали и здрави харш-ревове в куплетите.
Свръхзвуково темпо от край до край - да се чуди човек как се издържа така 50 минути.
Урок как се прави епичен метъл, при това без помпозни симфонии и клавири.
- - - - -
Някои сериозни прилики с китарната работа на Dragonforce на места.
Ненужно, невписващо се и зле отрязано в края интро.
Ненужно, невписващо се и зле отрязано в края интро.
IF YOU LIKE
Dragonforce, Children of Bodom, Wintersun, Starkill, Blackguard, Scar Symmetry и др.
Автор: Testset
[10/10]
Откога на албуми, които имат под 10% лична креативност, която не взаимства от 5 други банди, които вече са си изпекли хляба, получават максимална оценка? Testset, какво по дяволите? Ок, не е зле, но не е 10, баси. Т'ва не е The Theory Of Everything, т'ва е посредствено. Добро, но много, много посредствено. Разочароващо слабо ревю. А така се зарадвах като видях висока оценка на такъв стил албум.
Според мен 8/10 е ок. Пак: не казвам, че е зле. Просто казвам, че 10/10 се дава на шедьоври. Т'ва... copy, paste, power.
То често и в шедьоврите има копипейст и са си много сполучлив сбирщайн! Слушах им стария албум+новата песен, наистина са комбинаторика, но резултата е МНОГО добър! Определено ми допадат повече от Драгона...