Стилът: Deathcore/Metalcore
От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Мич Лъкър беше лицето и гласът на Suicide Silence и именно с него групата придоби нечувана (като за деткор банда) популярност. Когато обаче Мич загина в катастрофа през ноември 2012-та, Suicide Silence бяха изправени пред много труден избор - да сложат край и да си намерят други групи, или да намерят достоен заместник на Мич. Случи се второто и зад микрофона бе поканен Еди Хермида от All Shall Perish. С него групата записа и първия си албум след смъртта на Мич, красноречиво озаглавен "You Can't Stop Me".
Напук на някои брОтални тийнове, за които Suicide Silence вече "не струват без Мич", "You Can't Stop Me" се оказва един от най-силните в композиционно отношение албуми на групата досега, макар и да не излиза извън рамките на това, което вече сме свикнали да чуваме от тях. Но за това след малко. Сега нека обърнем внимание на началото на албума. То идва с интрото "M.A.L." (Mitchell Adam Lucker) и същинския отварящ трак "Inherit the Crown". Той ясно ни подсказва какъв материал ни очаква по-нататък - деткор с мачкащи рифове, преобладаващи високи крясъци, малко ниски грухтежи, тежки брейкдауни и тук-там малко бластбийтове, които можеха да бъдат и повече. И бас! Зловещ, открояващ се бас. От това общо ниво се открояват "Sacred Words", със странно мелодичния си (макар и мрачен) припев, в който всеки път очаквам да се включат чисти вокали, бруталната "Control" (с гост-вокали от Джордж Фишър от Cannibal Corpse) и някак епичните "Warrior" и "Ouroboros". Влиянието на Мич Лъкър пък се усеща ясно в заглавната "You Can't Stop Me" и "Ending Is the Beginning", чиито текстове са негово дело.
На първо слушане може и да ви се стори, че парчетата звучат еднообразно, но това не е съвсем така. Не отричам, че съществува и такъв елемент на еднообразие, но при по-задълбочено преслушване и вникване си проличава, че на композиционния процес е било отделено много време и внимание. Дотолкова, че именно в опита си да не бъдат еднообразни, Suicide Silence са залитнали леко точно в тази посока. Основната объркваща роля в това играят леко еднаквите преходите от рифове към брейкдауни, честите промени в темпото и свръхниските (през цялото време) китари, които просто започват да звучат прекалено познато по някое време.
Връщам се към мисълта си за "рамките", от които групата сякаш така и не смее да излезе. И аз като много други фенове мисля, че Suicide Silence имат нужда да "излязат от кутията" ("step/think outside of the box") и да започнат да правят нещо малко по-различно и разнообразно, но не и че сега му е времето за това. Ако разбирам правилно символиката на обложката, Suicide Silence вече са "извън кутията", но всъщност все още са стъпили върху нея. Един вид - вече мислят "извън кутията", но се държат за нея, защото една рязка промяна неизменно би довела до голямо фенско недоволство и би изпратило послание от типа на "Мич ни правеше цялата музика", което просто не е така. Затова на мрънкащите, че албумът прилича прекалено много на предшествениците си можем да кажем само да изчакат поне още един албум. А ако не - друга подходяща опция е да си пуснат новия тежък (в много смисли) резил на Chelsea Grin и да се самонаказват цял ден с него.
+ + + + +
Еди Хермида е повече от достоен заместник на Мич и няма нужда от ефекти, за да звучи брутално.
Инструменталът далеч не е толкова еднообразен, колкото звучи на първо слушане.
Личи си отделенето време в композиционния процес, което е рядкост за жанра напоследък.
- - - - -
Инструменталът далеч не е толкова еднообразен, колкото звучи на първо слушане.
Личи си отделенето време в композиционния процес, което е рядкост за жанра напоследък.
- - - - -
Кажи-речи нищо извън рамките на това, което вече многократно сме чували от групата.
Елементът на еднообразието не може да бъде отречен или изцяло пренебрегнат.
Недостиг на ниски грухтежи и повече бруталност от тази, която има в "Control".
Елементът на еднообразието не може да бъде отречен или изцяло пренебрегнат.
Недостиг на ниски грухтежи и повече бруталност от тази, която има в "Control".
IF YOU LIKE
Whitechapel, Carnifex, Thy Art Is Murder, Chelsea Grin, Emmure и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Suicide Silence - You Can't Stop Me"
Публикуване на коментар