След разочарованието от "We Rule The Night" и напускането на Ричард и Роланд бях убеден, че Sonic Syndicate са история. Те обаче оцеляха, а Роланд и Ричард формираха The Unguided. Win-win развой за всички MMDM фенове!
И преди сме говорили за феномена "метъл митоза", но докато при някои групи той носи само крах и посредственост, при Sonic Syndicate и The Unguided в резултат получихме две отделни много добри банди. The Unguided вече имат цели два албума албума в дискографията си, а SoSy са оставили зад гърба си объркващо слабото звучене от "We Rule The Night". Е, вярно, поизхвърлили са се малко, озаглавявайки албума едноименно, но не можем да им се сърдим - пичовете (и момата) искат да покажат, че Sonic Syndicate имат нов облик и с това тяхно лице ще е добре да свикнем, защото него ще гледаме и слушаме оттук нататък.
The Unguided издадоха "Fragile Immortality" по-рано през годината и нарочно изчакахме с писането за него, за да можем да направим този своеобразен двубой между него и новата творба на бившите им колеги от SoSy. Албумът следва успешната формула на предшественика си "Hell Frost", но и разнообразява допълнително с още повече електроника и лек, но осезаем пауър метъл привкус на места. Тук-там се дочуват и доста ясни елементи на индъстриъл, най-отчетливи в куплетите на "Unguided Entity" и основния риф на "Only Human". Последната е и сред песните, правещи най-силно и приятно впечатление с енергия и увереност. Подобни добри думи могат да се кажат още за отварящите "Inception" и "Defector DCXVI", които са и две от най-добрите композиции в албума. Първата може да послужи за урок по MMDM, а втората има от онзи далечен привкус на галопиращ пауър метъл, в което обаче няма нищо учудващо, защото както разбрахме от интервюто си с Ричард, в групата са големи фенове на Blind Guardian. Ханзи Кюрш дори взима участие в бонус трака "Deathwalker", така че ако някъде ви замирише на пауър - не се учудвайте, има си причина. Типичен шведски модерен метъл чуваме в почти всички останали парчета от албума, като най-добри примери за това ни дават "Singularity" и "Carnal Genesis", а като "не толкова силни" може да се заклеймят по-бавничките "Granted" и "Eye of the Thylacine", в които и Роланд не звучи като да се раздава на 100%.
Въпросът, който сигурно всеки нормален фен на SoSy си е задавал, откакто стана ясно, че групата прави нов албум - успели ли са наистина да направят нещо добро, или само отбиват номера, колкото да не повторят "We Rule The Night"? Отговорът, който бе изненадващ и за мен е - да, Sonic Syndicate са направили наистина добър албум. Е, няма много общо с времената на "Only Inhuman", да речем (за целта имаме The Unguided), но и новото им звучене заслужава адмирации. Единствената прилика с WRTN пък е гласът на вече не толкова новия им вокалист Нейтън Бигс, който се справя с нелеката задача да изпълнява и чистите, и екстремните партии в албума. Някогашното ми недоволство от него бе породено предимно от промяната в звученето на групата, затова и дълго стоях с впечатлението, че той не е добър вокалист, но това не е така. Нейтън изпява партиите си подобаващо добре, а крясъците му, случайно или не, доста напомнят на тези на Ричард Сюнесон.
"Sonic Syndicate" е албум, белязан от много добра продукция и рядко добър барабанен саунд. Заедно с модерните и супер тежки китари именно барабаните са една от основните причини да харесам толкова много този едноименен албум. Комбинацията между тези две звена успя да ме разкуфее още в началните секунди на отварящата "Day of the Dead", където двете каси си партнират с мощен насечен риф и супер зарибяващ припев, който идва малко изневиделица, но компенсира с качество. На сходна формула са базирани още "Black Hole Halo", агресивната "My Revenge" и закриващата "The Flame That Changed The World", докато на по-"шведска рифовка" залагат "Long Road Home", екстремната "See What I See", "It Takes Me" и излязлата сякаш от "Soundtrack To Your Escape" на In Flames "Catching Fire". Фронтменът на друга голяма шведска банда пък взима участие в "Before You Finally Break". Естествено, става дума за Бьорн Стрид от Soilwork, който помага на Нейтън с вокалите в този хитово звучащ сингъл. Около три пъти по-мелодични и пет пъти по-леки от всички останали песни в албума пък са избиващата на алтърнатив "Unbreakable" и "So Addicted".
С риск да се повторя, аз съм истински доволен, че от цялата драма около Sonic Syndicate не само не загубихме готина банда, а спечелихме две много добри нови такива. Казвам "нови", защото този албум на SoSy звучи като своеобразен нов дебют за групата. Остава и да се надяваме, че дори да има някакви задочни спорове (тежко казано) между двете формации, те ще бъдат само стимул и за двете страни да се представят на възможно най-добро ниво. Защото добрата конкуренция и стремежът към успех винаги носят след себе си повишаване на качеството. И затова оставам абсолютен оптимист за бъдещето.
+ + + + +
И двете банди удрят с много мощен звук и изключително качествена продукция!
The Unguided затвърждават и надграждат постигнатото в "Hell Frost".
Sonic Syndicate се преоткриват със свеж нов старт.
И в двата албума можем да се наслушаме на супер мелодични и зарибяващи припеви.
Най-важното е, че вече имаме цели две готини банди, от които да чакаме бъдещ качествен материал!
The Unguided затвърждават и надграждат постигнатото в "Hell Frost".
Sonic Syndicate се преоткриват със свеж нов старт.
И в двата албума можем да се наслушаме на супер мелодични и зарибяващи припеви.
Най-важното е, че вече имаме цели две готини банди, от които да чакаме бъдещ качествен материал!
- - - - -
Чистите вокали и в двата албума са добри, но издишат на места.
В "Fragile Immortality" има и 1-2 компромисни парчета.
Sonic Syndicate вече нямат много общо с онази група от периода 2005/2008.
IF YOU LIKE
В "Fragile Immortality" има и 1-2 компромисни парчета.
Sonic Syndicate вече нямат много общо с онази група от периода 2005/2008.
IF YOU LIKE
In Flames, Soilwork, Dead By April, Demotional, Solitude и др.
Автор: Testset
[8.5/10] | [8.5/10]
0 Response for the "Sonic Syndicate - S.T. [-vs-] The Unguided - Fragile Immortality"
Публикуване на коментар