От/Год: Русия, 2014
Лейбъл: Sequence Sound
Как да не ти стане интересно какво се крие зад тази готина обложка, особено като видиш, че групата се самоопределя като "Oriental-Groove-Djent-Metal"? Веднага подготвих ушите си за "манджа с грозде", но само след три секунди разбрах, че нещата изобщо не седят така, а още по време на откриващия инструментал ми стана ясно и колко много съм грешал в очакванията си за "Supreme Truth".
В слушалките ми свири "Interlude" и се чудя как китаристите успяват толкова бързо да сменят между тежки, бързи и технични мелодии и все пак да се носи леко ориенталско звучене. Китарите са толкова бързи, че кракът ми не смогва да си тактува темпото. Още съм на интрото, а вече съм впечатлен, което е добър знак. В "Pray the Martyr" се появяват и първите грухтежи (очаквах такъв тип вокали), които притежават нужната мощ, за да подхождат на тежките мелодии, а когато китаристите решат, че темпото им е бавно и отново се впуснат в някой свръхзвуков пасаж, се появяват и супер мелодични чисти вокали. Кракът ми вече е уморен и отказва да си тактува. "Memories" е по-мелодична от останалите и даже си има обособен припев, което не е много характерно за останалите песни, но и в никакъв случай не е лошо. В "Charon" има супер яки и разнообразни вокали - грухтежи, високи крясъци, бързи и мелодични чисти вокали, а "Punishment" засилва ориенталското звучене с начален пасаж на арабски. "In Theatre of Illusions" ми даде сили да си тактувам отново, но и ме изтощи напълно. "Sands of Time" пък звучи като най-развитата композиция, най-вече заради своята продължителност от 4 минути, но отново всичко казано за нея може да бъде казано и за другите песни. Песните наистина минават неусетно, което явно се дължи на средната им продължителност от около три минути. Може би и затова по структура парчетата не се различават много едно от друго.
Изобщо не очаквах този албум да е толкова добър. Тези руснаци са не просто добри, бързи или технични - те са направили един изключителен албум, който на всичкото отгоре е и дебют. Има групи, които са не само по-опитни, но и претендиращи с музиката си, а тези момчета могат да ги сложат в малкия си джоб. Инструменталът им е на изключително високо ниво, вокалите също, макар и с малко забележки. Един от минусите за албума е в структурирането на композициите. Не че песните са слаби, но 15 трака със средна дължина от малко под три минути кара песните да си приличат прекалено много една с друга. Трудно да се запомни какво точно се е случило в отделните песни и някак имаш чувството, че си чул "един голям трак". Другият минус - силната прилика с Born of Osiris. Това не е чак толкова лошо, но по някое време наистина имах чувството, че слушам именно техничните им американски колеги. Все пак като за дебют мога да преглътна тези забележки и да дам много висока оценка за този и без това много добре изпипан албум. Ако групата успее да се докопа до голям лейбъл и повече реклама, не виждам причина да не ги застигне и сериозна слава. Накрая само ще спомена, че "Supreme Truth" си има и инструментално издание за всеки, който поради някаква причина може да бъде недоволен от вокалите, или иска чисто и просто да чуе само музиката.
+ + + + +
Тежки, свръхбързи, технични и изпипани китари из целия албум!
Ориенталското звучене се вписва прекрасно в музиката.
И двата типа вокали са на добро ниво.
Директен, интересен и различен музикален подход.
- - - - -
Ориенталското звучене се вписва прекрасно в музиката.
И двата типа вокали са на добро ниво.
Директен, интересен и различен музикален подход.
- - - - -
Много, но кратки песни, заради което трудно се запомня какво и къде точно се е случило.
Като цяло песните започват да си приличат след средата.
Прекалено очевидни влияния от Born of Osiris.
Като цяло песните започват да си приличат след средата.
Прекалено очевидни влияния от Born of Osiris.
IF YOU LIKE
Born of Osiris, The Human Abstract, Periphery, Erra, Within The Ruins и др.
Автор: Reksy
[8/10]
Случайно групите, изписани в графата "If you like" съвпадат с тези от предишното ревю.
Иначе наистина е интересен албум..