Miss May I са известни като "най-метъл" бандата в Rise Records. Както знаем, там метълът често отстъпва на всевъзможните интерпретации на пост-хардкора (няма лошо), затова всеки нов албум на MMI си е цяло събитие за метълкор феновете и хората, които по една или друга причина следят какво се случва в Rise Records. Новият албум на групата е и с една идея по-специален, защото е посветен на феновете и на техните желания за тежък албум и връщане символа на лъва от по-предните творби на бандата. А когато се вгледаме и видим, че този лъв от обложката всъщност е реална татуировка (на гръб), разбираме за каква отдаденост на фенската база иде реч.
"Rise of the Lion" започва с една колкото силна, толкова и предвидима песен, озаглавена "Refuse To Believe" и продължава с притежаващите кажи-речи същите характеристики "Lunatik" и "Gone". И трите парчета залагат на старата формула с екстремните куплети и мелодичните припеви и бриджове с чисти вокали. Въпросните вокали обаче за пореден път са слабото звено при MMI - Райън Нефф чисто и просто няма добър глас и това е. Пеенето му е на ръба на фалшивото и ако не бяха добрите мелодии на припевите, които наистина предразполагат към чисти вокали, включванията му щяха да са напълно излишни.
Точно когато бях решил да почна да цъкам напосоки из албума, за да проверя дали MMI ще ми предложат нещо различно от обикновен мелодичен метълкор започна "Echoes" със своя леко "шведски" риф (напомнящ някак далечно за In Flames). Интересът ми се върна на 100%, оставих плейъра и реших да слушам нататък без да барам плейлиста. И добре, че го сторих! Албумът сякаш започна наново в средата си, удряйки силно с поредицата от разкуфяващите "You Want Me" и "Tangled Tongues" и съвсем тежките, мрачни и избиващи на траш "Hero With No Name" и "Darker Days". Последните две парчета "End of Me" и "Saints, Sinners, and Greats" пък сякаш ни напомнят какво сме чули до момента в синтезиран вид.
Докато се усетя и албумът свърши. Впечатленията от него - силни и пресни. Готин, модерен, мелодичен албум, залагащ поравно на метъл и "кор". Припевите на "Refuse To Believe" и "Gone" още ми звучат в главата, а вратът ми все още леко се поклаща в агресивния ритъм на "Darker Days". Ако не друго - то поне ще запомня със сигурност няколко парчета от "Rise of the Lion" - нещо, което не мога да кажа за много от групите в Rise. И все пак, една идея по-изчистен и добър звук нямаше да навреди, а чистите вокали са повече от компромисни, така че не мога да се прехласна. Това обаче не ми пречи да го препоръчам на феновете на мелодичния метълкор!
+ + + + +
Много мелодичен и едновременно с това изненадвщао тежък албум.
Цели няколко запомнящи се парчета с доста зарибяващи припеви.
Най-"метъл" насоченият албум в Rise от години насам.
- - - - -
Цели няколко запомнящи се парчета с доста зарибяващи припеви.
Най-"метъл" насоченият албум в Rise от години насам.
- - - - -
Чистите вокали са на рбъа на фалшивото и са повече от компромисни.
Звукът не е съвсем кристално ясен и изчистен, както подобава на такава група.
Сравнително кратък албум като цяло.
Звукът не е съвсем кристално ясен и изчистен, както подобава на такава група.
Сравнително кратък албум като цяло.
IF YOU LIKE
Blessthefall, TDWP, Attack Attack!, AILD, Memphis May Fire и др.
Автор: Stahley
[7/10]
0 Response for the "Miss May I - Rise of the Lion"
Публикуване на коментар