От/Год: Австралия, 2014
Лейбъл: Lifeforce Records
Превръща се в неписано правило - австралийците знаят как да правят метълкор. Confession е една от многото групи, превръщащи тази теза в стереотип и затова изобщо не съм учуден от чутото в "Life And Death". Агресивен, тежък, директен, силно емоционален (не в "емо" смисъла на думата, спокойно) и изпълнен с ярки послания, това е албум за феновете на чистия, неподправен метълкор и хардкор, които освен от брейкдауни се интересуват и от позицията на дадената група, защото и самите те също имат такава.
Повечето парчета в албума залагат на "хардкор дължина" от около 3 минути, заради което "Life And Death" се изнизва почти неусетно в рамките на около половин час. За това кратко време обаче Confession успяват да засегнат теми като политиката, религията, приятелството, любовта, раковите заболявания и съвсем като цяло - животът и смъртта. Албумът започва с интрото "Life" и завършва с "Death", от което пък в общи линии става ясно, че се гони някаква (далечна) концептуалност.
Бързо се разбира, че Confession не са особено религиозни, а ако някой случайно има съмнения, може да си пусне "Holy War" и да чуе пасажа "Fuсk everything you believe in!". Още тук проличава и че вокалистът Майкъл Крафтър няма проблем с думата "fuck" и я повтаря толкова често из албума, че по някое време се зачудих дали не страда от синдрома на Турет. Но ако някой си мисли, че тази дума не може да се използва за добро - да помисли пак! Четвъртият трак в албума носи заглавието "Fuck Cancer" - позиция, с която трудно можеш да не се съгласиш, особено ако си загубил близък човек заради тази гадна болест. Дори и без посланието обаче песента е изключително силна и способна да се конкурира дори с най-силния материал на групи като Parkway Drive и Heaven Shall Burn. Следващата я "March 23" също е сред силните композиции в албума, като изненадва особено приятно с включването на прекрасни симфонични елементи. На подобен ход разчитат още "Old Blood" и големият брейкдаун "The Forgotten", които също включват кратки оркестрации във финалните си секунди.
Колкото и да ми е странно да го кажа, на Confession им отива да са мелодични. Но мелодични не по онзи клиширан начин с чистите вокали в припева, а мелодични в агресията си. Отново ще дам пример с "Fuck Cancer" и "March 23", които звучат по-мелодични от другите песни в албума и може би точно заради това са най-запомнящи се и най-предразполагащи към повторно пускане. Някои от песните покрай тях звучат малко безинтересно, което не е гот за половинчасов албум, но от друга страна хубавото е, че за това кратко време няма и къде чак толкова да сбъркаш. Затова и "Life And Death" си заслужава вниманието и слушането. Така че ако харесваш този тип директен метълкор и хардкор и пропуснеш този албум - искрено ще ти се чудя.
+ + + + +
Директен, агресивен, емоционален и понякога изненадващо мелодичен албум.
Зверски брейкдауни, раздвижващи рифове и ритъм, чудесни (но много редки) симфонични включвания.
Много и все интересни теми, засегнати сериозно в рамките на тези ~33 минути.
- - - - -
Зверски брейкдауни, раздвижващи рифове и ритъм, чудесни (но много редки) симфонични включвания.
Много и все интересни теми, засегнати сериозно в рамките на тези ~33 минути.
- - - - -
Кратък албум, в който има и пренебрежими песни? Not cool.
Понякога брейкдауните и праволинейността взимат връх и нещата доскучават.
Понякога брейкдауните и праволинейността взимат връх и нещата доскучават.
IF YOU LIKE
Parkway Drive, IKTPQ, Hand of Mercy, HSB, Buried In Verona, FTFD и др.
Автор: Undepth
[7/10]
0 Response for the "Confession - Life And Death"
Публикуване на коментар