Британците имат афинитет към метълкора и неслучайно едни от най-известните групи в стила днес са именно от Англия - Bring Me The Horizon, Asking Alexandria, Architects, Bury Tomorrow. Последните всъщност не са чак толкова известни, вероятно защото нямат татуировки от глава до пети и не философстват много, докато си отмятат перчемите... заради което не представляват кой знае какъв интерес за тийнейджърите, които пък се очертават като новата основна метълкор аудитория. Така обаче BT спечелиха уважението на по-старите метълкор фенове - защото не се поддават на модата, а просто правят добре това, което могат.
Много колеги казваха за "The Union of Crowns", че е едва ли не идеал за съвременен метълкор, но честно казано аз не успях да яхна тази вълна от хвалби към албума. И до днес твърдя, че продукцията му не беше особено добра, а китарният звук беше малко гадничък. В "Runes" обаче нещата стоят различно. Отварящият трак (и първи сингъл) "Man On Fire" просто ми скочи на веждите и ми опаса потника. Толкова мощ и хъс, събрани в няколко повтарящи се рифа отдавна не бях чувал, а припевът, мелодичен до неузнаваемост, се вклинява толкова плавно, че трябва да върнеш малко назад, за да разбереш как са успели да вкарат такъв контраст така неусетно. "Няма как да надминат това парче до края", рекох си. И май познах... макар че имаше някои сериозни претенденти.
Началото на албума продължава силно с мелодичната "Shadow, a Creator" и по-бързичките "The Torch" и "Watcher". "Our Gift" удря с нова доза тежест, агресия и контрастираща готина мелодия в припева, по което доста прилича на "Man On Fire", но в никакъв случай не можем да говорим за самокопиране. "Darker Water" от своя страна напомня за песен на Parkway Drive (особено в началото си), докато "Another Journey", тежката (и леко HSB-ска) "Year of the Harvest" и закриващата "Last of the Ice" са основните носители на темпо до края на албума. На повече мелодия и повече брейкдауни пък разчитат "Garden of Thorns" и "Of Glory", като последната е предшествана от нежна акустична интерлюдия, озаглавена "Divine Breath".
"Runes" е силен, мелодичен, запомнящ се и подходящ за многократно преслушване албум, в който дори има два-три явни хита. Проблемът в него е, че повечето композиции звучат като построени по един и същи калъп, в който куплетите винаги са с екстремни вокали, а припевите са много мелодични и винаги изпети с чисти вокали. Заради тази повтаряемост албумът става предвидим още към средата си, макар и след нея да продължават да се появяват страхотни сами по себе си парчета. Дори това обаче не трябва да ви спира от пълното преслушване на "Runes", пък ако щете да го сторите и на два пъти. Защото албумът определено си заслужава и защото BT за пореден път са постигнали много силен резултат, правейки това, което могат най-добре.
+ + + + +
Силен, мелодичен, запомнящ се и подходящ за многократно преслушване албум.
Много умело преминаване от екстремни куплети към много мелодични припеви.
Няколко хитови парчета, пълни със зверски метълкор рифове и много мелодия.
Още един ред с плюсове, в който да спомена думата "мелодичност".
- - - - -
Много умело преминаване от екстремни куплети към много мелодични припеви.
Няколко хитови парчета, пълни със зверски метълкор рифове и много мелодия.
Още един ред с плюсове, в който да спомена думата "мелодичност".
- - - - -
Доста песни звучат като правени по един калъп, редувайки екстремни куплети с мелодични припеви.
Предвидим от средата нататък.
Някои пренебрежими парчета.
Предвидим от средата нататък.
Някои пренебрежими парчета.
IF YOU LIKE
The Sorrow, As I Lay Dying, Parkway Drive, While She Sleeps, For Today и др.
Автор: Stahley
[7.5/10]
Добри са! Комбинацията от много агресивни куплети и невероятно мелодични припеви е страхотна!