Преди две години имах удоволствието да чуя дебюта на тези младежи. Макар малко преди това да бях чул друг страхотен дебют в жанра, Adestria пак ми грабнаха вниманието и "Chapters" все още е един от малкото албуми, които си пускам горе-долу всеки месец вече две години. Дали обаче "Gilded Hearts" поддържа високото ниво от дебюта? За мое голямо разочарование - отговорът е "не съвсем". Този албум е около крачка и половина назад и сега ще опитам да дам отговор на въпроса "защо така".
Още от двата сингъла ми позамириса на посредственост, но си казах, че миризмата трябва да се носи от някоя друга папка и си пуснах албума с интерес. В слушалките засвири "Propheteering" и тя напълно потвърди това мое предположение, защото песента е много добра. Точно в стила на групата, с интересни китари, страшно надъхващи екстремни ниски вокали, спорадично появяващи се високи крясъци и супер мелодичен припев. С две думи - има си всичко, за да се превърне в хит. Казах си, че май не съм слушал синглите достатъчно внимателно и продължих доволен слушането си след само три превъртания на откриващия трак. Следващите "Children of the Machine" и "Death of a Golden Age" звучат малко "сухи" и не успях да запомня почти нищо от тях (освен може би бруталния брейкдаун в първата). Мощта също някак се загуби заедно с разнообразието, защото не само Мат Андерсън спря да пее чисто (а чистите му вокали са страхотни!), а и защото почти спря да пуска и готините високи крясъци. Всичко останало също беше някак... обикновено. В това време се сетих, че групата бе обявила наскоро, че се е разделила с клавириста си и нещата станаха малко по-ясни. Не бях забелязал дотогава какво точно ми липсва в песните на бандата, но без клавишни Adestria вече не звучи кой знае колко различно от огромна част от колегите си. Това обаче не е единствената слабост на албума - китарите също не изненадват с нищо, рифовете са опростени, брейкдауните са обикновени и композициите са малко банални и ги няма готините и неочаквани пасажи от "Chapters".
Минавайки през втория сингъл "Familiar Enemy", който успя да ми върне малко надеждите с по-голямото си вокално разнообразие стигнах до втора силна песен. "In Debt To Death" ми върна надеждите и отново връща високото ниво дори и без въпросните клавиши. Следващите "Blinders" и "Dangerous Waters" също не са никак лоши. Първата е изключително надъхваща, а втората е една идея по-бавна, с по-разнообразни китари и има супер припев с често редуващи се различни вокали. Малко след началото на "Through the Fog" чуваме и едно от онези интересни композиционни хрумвания, на които бяхме свикнали, но то е само за малко и песеснта продължава по праволинейната си структура. След нея обаче се появи нещо, което не очаквах. Добре, повечето песни са "обикновени", но как си е позволила групата да направи един чист пълнеж? Както обичам да казвам за такива песни най-големият плюс на "Uncommon Trash" (подходящо заглавие) е дължината ѝ, а в случая само две минути и половина. Редакторът ни обича да ги нарича "двуминутни брейкдауни", но аз по-скоро бих нарекъл тази "двуминутно китарно жужене, допълнено от крещенето на Мат". Жалко, защото затварящата "Shared Scars" се оказа третата и последна силна песен от "Gilded Hearts", пък с такава песен пред себе си - нищо чудно и слушателят да не стигне до нея.
Не знам дали групата е избързала с издаването на албума или просто е хвърлила всичките си козове в дебюта, но "Gilded Hearts" определено не е най-доброто, на което Adestria са способни. Албумът всъщност даже не е толкова лош, колкото е забравим. Ако слушаш парчетата едно по едно - за всяко може да кажеш "Брей, бива", но като цяло трудно ще си намериш причина да си пускаш целия албум отново и отново. Единствените неща, които държат същото ниво от дебюта са вокалите и страхотните текстове (струва си да бъдат прочетени). Също така не знам дали клавиристът е напуснал в последния момент и не е оставил време за намирането на нов, или групата си е казала, че просто не им трябва такъв, но липсата му е оказала много сериозно влияние на звученето. Силно се надявам да е първото, защото групата е изгубила дълбочината на музиката си. И то дотолкова, че ако чуя всички тези песни по радиото (в една паралелна вселена, където пускат метълкор по радиото) не бих познал, че повечето от тях са на Adestria. Все още обаче имам вяра в момчетата и знам, че могат да направят отново нещо голямо. Но ако продължат в същия дух... хич няма да се разберем.
+ + + + +
За пореден път страшно добри вокали от Мат Андерсън!
Китари на едно много приемливо ниво и отново - страхотни текстове.
Няколко направо хитови парчета, подхождащи на нивото на групата от 2012-та.
Албумът не е толкова слаб, колкото е забравим.
- - - - -
Китари на едно много приемливо ниво и отново - страхотни текстове.
Няколко направо хитови парчета, подхождащи на нивото на групата от 2012-та.
Албумът не е толкова слаб, колкото е забравим.
- - - - -
Липсата на клавирист оказва сериозно и негативно влияние на актуалното звучене на групата.
Почти изцяло клиширани и праволинейни композиции - къде са смелите идеи от "Chapters"?
Някои песни шепнат, а други направо крещят "посредственост" или "пълнеж".
Почти изцяло клиширани и праволинейни композиции - къде са смелите идеи от "Chapters"?
Някои песни шепнат, а други направо крещят "посредственост" или "пълнеж".
IF YOU LIKE
My Ticket Home, Fit For a King, Tear Out The Heart, Versions и др.
Автор: Reksy
[6/10]
0 Response for the "Adestria - Gilded Hearts"
Публикуване на коментар