Не ме бива кой знае колко с етикетите, но това не е само "готик" метъл. То е готик, хеви, рок, прогресив, има електронни и симфонични елементи и какво ли още не. Песните се преплитат една в друга като брънки на верига и съставят почти едночасова, завършена епопея. Продукцията е на ниво, инструменталът също, вокалите са изпипани, текстовете са пропити от смисъл и чувство и като цяло - професионализмът си личи отдалеч. И от началото на иначе богатата на албуми 2014-та, този определено застава на една от челните позиции в моя списък.
Още с "Last Warning" съм запленена, зашеметена, издухана и отвята. С една дума - впечатлена, най-вече от превъзходните китари! "Heaven Into Hell" пък си отговаря много точно на името - демонично ниските тонове на Алекса Лару са чудесно допълнение към дяволската мелодия в песента, докато "Hollow Black Cold" поддържа очарованието с по-опростени инструментали и прилепчиви рифове. Лиричното начало на "I Care" пък прелива в красиво парче с много опитомена (до един момент) емоция, а на брейкдауните ушите ми полудяват и сякаш ги усещам как пищят "Още! Още!". И го получават в лицето на "A Hopeless Tragedy", което е най-разработеното и най-добре изпипано парче в албума. "Whispers Follow You" е динамична и бърза и в нея място за грешки няма. И грешки също няма. Ритъмът се описва с една дума: корав. Подчертавам, удебелявам и слагам в курсив. Подобно е положението и във "For the Restless", с която се чувствам специално поздравена. В нея барабаните са чист пауър, но към края си песента изненадва приятно със слабо забавяне на темпото. "Not Myself" грабва приза за най-бързо закотвяща се в главата мелодия - търъ-търъ-тъ - чуйте я само - търъ-търъ-тъ! Риплей, моля. Пак. Да, може още веднъж. Супер. Следващата. О, нима е последна? "Turmoil" е скоростно парче без аналог и дава също толкова скоростен и безаналогов финал на този пълен с много енергия и чувство албум.
Заглавието на албума "Katharsis" добре загатва какво е съдържанието зад него - променено. Вярно, не коренно, но някак различно. Shear са пораснали, звучат по-зрели и определено са готови за мащабни успехи. Направо не знам с коя друга група да ги сравня. Не са толкова мрачни, колкото любимите ми Tristania и Sirenia, нито пък се заиграват с класическото като Epica; не са и Gamma Ray или Place Vendome. Тези млади финландци са нещо... различно. Те са нахъсани и фрашкани с идеи, взели са си поуките от грешките в предишния албум (който не бе особено високо оценен на сайта) и вече плуват в свой собствен коридор.
+ + + + +
Оригиналност и талант в големи количества.
"Порастването" е изключително важно - дава нови хоризонти.
Добри композиционни постройки и много "лепкави" мелодии.
- - - - -
"Порастването" е изключително важно - дава нови хоризонти.
Добри композиционни постройки и много "лепкави" мелодии.
- - - - -
Не е много ясно какъв точно стил свирят Shear и в кой тип фенове точно се целят.
На места гласът на Алекса падаше до ръмжене и не подхождаше на конкретната песен.
На места гласът на Алекса падаше до ръмжене и не подхождаше на конкретната песен.
IF YOU LIKE
Sirenia, Nemesea, ReVamp, Tristania, Epica, Kamelot, Elis и др.
Автор: Herja
[8/10]
Нов член в екипа ли имате?
Не , нова " членка " )
Поп албум. Изобщо не виждам какво общо има с описаните "Sirenia, Lunatica, Tristania, Epica, Amberian Dawn, Xandria и др.", това си е за фенове на Amaranthe.