Винаги като видя "Чернобил" и веднага захапвам да чуя за каква музика иде реч. Така мернах и тази германска творба. Просто темата от години ми е интересна, и особено когато се преплете с музиката, Quiksilver е на линия! Малко предистория - група Припят са германци, като колкото и да търсех инфо, никой от членовете им никъде не е свирил преди това, или поне по данните, които открих в интернет (освен ако на някой Hate Seven не му говорят нещо). Свирят от 2011-та, а това е дебютният им албум.
Слагам слушалките, любопитен за тресня и в ушите ми се забива "Nuclear Chainsaw". Определено колоритно заглавие, класическа траш тупаница на барабаните, соло в а ла "Кери Кинг". Не очаквах началото да е тип "Седни тука сега да ти обясня как седят нещата". Доволно, но кратичко, последвано от "Liquidators". Уау, второ заглавие ми набиват в очите. Вокалите напомнят за Tom Angelripper на места и някак се усеща влиянието на "троицата" в музиката на Pripjat. "Acid Rain" пък по някакъв начин ме отвя към времето на "...And Justice For All". Да, странна алегория, но там ме отпрати. Определено барабанисът е добър, а Кирил Громада (вокали) кряска убедително под капките на киселинния дъжд. "Born To Hate" започва с гласа на Чарлз Менсън (не съм сигурен дали целият цитат е негов, но съдейки по ушите си, да) и с една размазана чиста китара, след което ескалира в епохално соло. Немците вървят убедено в една и съща посока, сложили са летвата на една височина, и седят непоклатимо в нея, като танк в коловоз.
"Red Disease" също започва с чиста китара, а "Clarisse" на Venom намигна от по-младите ми години. Парчето, Логично, продължава със здрави рифовки и бласт-бийтове. Титуловам го фаворит и продължавам към "Destruction Manifesto" и "Toxic". Тук вече усещам, че нищо не ме впечатлява. Парчетата са добри, издържани са в стила на групата, но липсата на изненади води до по-неинтезивно слушане от моя страна. Все още обаче клатя тиква в ритъм, а в един момент ми се искаше да закрещя "Free fire zone with my M-16". Кулминационната "Sons of Tchernobyl" многократно опровергава избора албума да бъде кръстен на това парче. Въпреки дребните, но явни отпратки към Slayer-ската "Dead Skin Mask" е явно, че пичовете не са скучали, докато са мислили аранжиментите. Прекрасен и епичен завършек щеше да е звукът на гайгеровия брояч, но уви, следва повторно свирене на "Ликвидаторы", само че този път на друг език. Неотигран пас.
Като цяло, това не е никак слаб дебют. Даже е доста интересен, подреден, стегнат и завършен. Личи си, че зор е бил даден, определено групата работи много добре и сама си вдига летвата високо. Ако сте фенове на стила, безспорно ще ви допадне, но ако не сте, или очаквате Pripjat да ви върнат вярата в траша – този албум не е за вас. Няма да чуете нищо ново или експериментално. И е някак "олд скул" колкото да е "олд скул". Или за да оправдаят не особено качествената продукция. Те си знаят. С две думи, това е просто един добър немски траш дебют, който обаче има голям шанс да ви мине през ушите без да запомните нещо особено. 6,5 от 10 възможни, тъй като през цялото време имах чувството, че слушам ремастерирано демо на Sodom.
+ + + + +
Класически траш в стил "Дръж спусъка на роторната картечница, докато не почне да щрака на сухо".
Доста над средното ниво за дебют.
Албум, който наистина може да се изслуша на един дъх, без да се замисляте.
- - - - -
Доста над средното ниво за дебют.
Албум, който наистина може да се изслуша на един дъх, без да се замисляте.
- - - - -
Кажи-речи няма неизползван класически/клиширани похват.
Едно парче с някакви елементи, различни от траш, щеше да обогати много албума.
На някои места аранжиментите не са достатъчно смело развити ("Red disease").
Едно парче с някакви елементи, различни от траш, щеше да обогати много албума.
На някои места аранжиментите не са достатъчно смело развити ("Red disease").
IF YOU LIKE
Sodom, Artillery, Exumer, Forbidden, Venom, Coroner, Sadus и др.
Автор: Quiksilver
[6.5/10]
"Седни тука сега да ти обясня как седят нещата" xD