Досега за мен Elvenking имаха два наистина добри албума - "Heathenreel" и "The Scythe". Останалите бяха изненадващи разочарования (поне в моите уши), като в предишния им "Era" имаше само две добри парчета, а по-предният "Red Silent Tides" съвсем буквално успя да ме приспи в един късен следобед. Тъкмо когато вече бях поизгубил надежда, че тази група може да ме изненада приятно, в пощата ми пристигна въпросното промо. Ентусиазмът ми бе толкова нисък, че се назландисвах две седмици преди да кача албума на телефона си. И после още седмица, преди да си го пусна. О, как се вайках за това протакане впоследствие!
"The Pagan Manifesto" е албумът, който Elvenking трябваше задължително да направят, за да се върнат в играта. С него групата ни връща към времената на "Heathenreel", а по мое (извратено) мнение и към "The Scythe", който поне за мен е най-подценяваният им албум досега. Новият албум залага на качествен и супер мелодичен пауър метъл с много фолклорни елементи, допълнени от малко симфонични включвания, спорадично появяващи се екстремни вокали и приятна доза епичност. Още в самото начало ни посреща 13-минутният епос "King of the Elves", в който с красивите си вокали се включва и Аманда Сомървил. Песента многократно сменя темпото и настроението си и се разгръща перфектно, благодарение на което не натежава с дължината си. Веднага след нея идва и сингълът "Elvenlegions", посветен на феновете на бандата, следван от по-разчупената и фолклорно ориентирана "The Druid Ritual of Oak". С подобна структура по-нататък чуваме, че разполагат още "Grandier's Funeral Pyre" и "Pagan Revolution", която обаче си е почти чиста проба фолк метъл. От "Moonbeam Stone Circle" и "Twilight of Magic" ни удря вълна от скоростен пауър метъл, а изцяло фолклорната "Towards the Shores" и хитово звучащата "Black Roses For the Wicked One" изненадват с нетипично за албума звучене и не толкова бързо темпо. За финал е оставена 9-минутната "Witches Gather" - една от най-добрите, тежки и епични композиции в албума.
Много се радвам, че Elvenking са се "взели в ръце" и са направили толкова силен албум. И на всички беше ясно, че могат, но не всички разбирахме защо се бавят със създаването му. В този си вид групата звучи по-добре от всякога и ако продължава така може много бързо да си върно леко позагубените позиции сред силните имена на европейската пауър метъл сцена. С две думи, "The Pagan Manifesto" е подходящ както за заклетите фенове на групата, така и за тези, които са разочаровани от творчеството им в последните години. И за да завършим с клише на английски, че даже чужденците, които четат да ме разберат - Elvenking are back!!!
+ + + + +
Най-силният албум на групата от много години насам!
Много мелодичен, ударен, разкуфяващ и запомнящ се.
Разнообразие, включващо здрав пауър метъл, фолклорни елементи, симфонични включвания и прочие.
Две дълги епични парчета от по 9 и 13 минути - за това се иска голямо майсторство.
- - - - -
Много мелодичен, ударен, разкуфяващ и запомнящ се.
Разнообразие, включващо здрав пауър метъл, фолклорни елементи, симфонични включвания и прочие.
Две дълги епични парчета от по 9 и 13 минути - за това се иска голямо майсторство.
- - - - -
Интрото е малко излишно, особено след като него следва 13-минутен трак.
Едно-две парчета не отговарят на високото ниво на останалите.
Едно-две парчета не отговарят на високото ниво на останалите.
IF YOU LIKE
Falconer, Blind Guardian, Derdian, Freedom Call, Orden Ogan, Skyclad и др.
Автор: Testset
[9/10]
0 Response for the "Elvenking - The Pagan Manifesto"
Публикуване на коментар