От/Год: Испания, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Diabulus In Musica е испанска група, която много бързо успя да се превърне в хитово име на метъл сцената. Вече с близо десет години зад гърба си, групата издава третия си студиен албум "Argia", който е и втори под крилото на големите Napalm Records. Много хора точеха зъби и чакаха с нетърпение албума след силният "The Wanderer" (който по една или друга причина не успя да се дореди за ревю в сайта преди две години) и сега имам честта да ви запозная с по-интересните характеристики на "Argia" и да ви поговоря за изключителната симфо-мощ, която излъчва, както и за няколкото дребни (но важни) грешки, допуснати в него.
"Argia" започва с невероятното интро "Et Resurrexitt (Libera Me)", което е едно от най-добрите и интересни интрота, които съм чувал. Мрачно, с леко готическа атмосфера, малко фолклорни елементи и каращи те да настръхнеш хорове. Веднага се зарадвах и се ентусиазирах още повече за това какво ще последва в следващите ~50 минути. Следващият трак обаче е... напълно различен. "From The Embers" избухва с тежък китарен риф и страхотни хорове, а гласът на Субероа Аснарез констратира перфектно с мощните ревове на Горка Елсо. Бързото темпо, редуващите се различни вокални партии и невероятно зарибяващия припев я правят една от най-добрите и определено най-запомнящата се в целия албум (на бас, че ще получи видео). Сингълът "Inner Force" променя насторението и сваля малко оборитите и разчита предимно на вокалите на Субероа, а в следващата "Furia de Libertad" участие взима Айлин Хименез от Sirenia. Песента е изпята на испански, смъква темпото и отново променя настроението. Използваните фолклорни елементи и красивия глас на Аснарез в "Maitagarri" мигновено те карат да затвориш очи и да се потопиш в един друг свят, леко кимайки с глава в ритъм, а симфоничните и хорови партии след средата ѝ придават допълнително още по-грандиозно звучене. Следва лека интерлюдия, която хитро ни прехвърля в доста тежката "Spoilt Vampire", която залага на по-сурови китари и повече дет-ревове. В остатъка от албума чуваме почти само симфонично настроени песни с по-ниско темпо (изключвайки "Mechanical Ethos"), които са силни сами по себе си, но някак не се вписват точно в атмосферата, изграждана до момента. Не мога да не спомена също така, че в "Encounter аt Chronos’ Maze" се включва Томас Висктрьом от Therion, а грандиозната "Healing" започва трашърски, продължава мелодично и симфонично, развива се оперетно и завършва епично, което я поставя сред най-добрите парчета в този и без това пълен с добри композиции албум.
Песните в "Argia" са много силни сами по себе си, но не всички се вписват в цялостното настроение, което албумът носи. Дотолкова, че не съм сигурен дали изобщо има такова цялостно настроение, защото то се променя постоянно и почти хаотично. От друга страна, може би това е нарочно и по този начин групата иска да задържи интереса на слушателя с постоянни изненади. Явно успява, защото албумът се слуша лесно наведнъж въпреки сериозната си дължина, като дори по-скучноватите и бавни парчета са приятни за слушане и дори някак... успокояващи. Бих дал на албума дори по-висока оценка, но все още ми се струва, че групата е можела д аобърне още малко внимание на детайлите и атмосферата, за да се получи нещо наистина грандиозно като краен резултат. Но това е вече случай от типа "въпрос за 6-ца" в университета - знаеш, че си се справил много добре и само малките детайли те делят от пълното отличие.
+ + + + +
Интересни, добре премислени, много силни композиции!
Безупречни вокали от страна на Цубероа Азнарез.
Красиви мелодии, настръхващи включвания и добре въплътени фолклорни елементи.
Малко са групите, които могат да направят по-силен симфоничен албум в момента.
- - - - -
Безупречни вокали от страна на Цубероа Азнарез.
Красиви мелодии, настръхващи включвания и добре въплътени фолклорни елементи.
Малко са групите, които могат да направят по-силен симфоничен албум в момента.
- - - - -
Липса на цялостна атмосфера и малко "хаотично" подреждане на албума като цяло.
На някои места китарите са прекалено еднотипни.
Можеше да се обърне още повече внимние на детайлите, особено след като такива има доста.
На някои места китарите са прекалено еднотипни.
Можеше да се обърне още повече внимние на детайлите, особено след като такива има доста.
IF YOU LIKE
Sirenia, Lunatica, Tristania, Epica, Amberian Dawn, Xandria и др.
Автор: Reksy
[8.5/10]
Лека вметка:
*въплЪтени
:)
Лека, но много правилна, мерси!
Албумът не е нищо особено...няма силно открояващ се хит...еднотипни и монотонни песни, хоровете са не на място- изкуствено са турени ей тъй да има някакъв хор (нали е модерно) и тва е...предишния и той не беше кой знае какво ама имаше някой друг хит. Иначе новите албуми на Xandria и Epica са доста класи над този.Нямам търпение да излязат най сетне.