От/Год: Финландия, 2014
Лейбъл: Nuclear Blast
Старото лого и вълкът на обложката на новия албум на Sonata Arctica би трябвало да ви подсказват, че в "Pariah's Child" групата е решила да се "върне към корените си", или по-точно казано - да преоткрие старото си звучене и да включи повече текстове за вълци. И докато "Stones Grow Her Name" и някои от предшествениците му звучаха малко по-експериментално, модерно и сериозно, то "Pariah's Child" се състои почти изцяло от духовит, позитивен и много мелодичен пауър метъл с лек 90-тарски привкус.
Пресилено ще е да кажем, че Sonata Arctica са се върнали на 100% в миналото и са направили албум, пълен само с песни от типа на "The Wolves Die Young" и "Cloud Factory", които най-много напомнят за по-ранните години на групата. В албума всъщност има доста голямо разнообразие - "Take One Breath" напомня за по-прогресарското звучене от "Unia", "Blood" е едновременно тежка, мелодична и модерно звучаща, а "Running Lights" избива на класически пауър/спийд метъл. С очарователна несериозност и приповдигнато настроение пък се открояват рокаджийската "Half a Marathon Man" и "X Marks the Spot". Последната можеше да бъде и любимата ми песен в албума, ако не бе осакатена от нестихващото "госпъл" проповедничество в името на рокендрола. Идеята е готина, но можеше да бъде сведена и само до разпяването след солото, вместо през цялото време някой да приказва някакви небивалици върху инструментала. В другата крайност на настроенията са техничната, но много тъжна "What Did You Do In the War, Dad?" и сърцераздирателната "Love", чието звучене напомня (явно нарочно) на 80-тарска рок балада. За финал е оставен епосът "Larger Than Life", в която има много оркестрации, хорове, гост-вокалисти, смени на темпото и прочие неща, които да направят една 10-минутна песен не просто поносима, но и интересна за слушане.
Поне аз никога не съм се тюхкал за която и да е от промените в звученето на групата и винаги съм намирал по нещо интересно във всеки техен албум. Бях и сред хората, които много харесаха "Stones Grow Her Name" и все още често без видима причина си припявам "I Have a Right" докато се разхождам. Казвайки това сигурно си мислите "Ясно, този не е сериозен фен" и вероятно сте прави, но въпреки това ще си позволя да ви уверя, че "Pariah's Child" е много готин и свеж албум, който ще се хареса на феновете на различните "периоди" на бандата. В него Sonata Arctica звучат спокойни, откровени и освободени творчески, без излишни претенции. Пък следващия път може да направят и някой бомбастичен шедьовър, знае ли човек.
+ + + + +
Свръхмелодичен албум с ужасно много зарибяващи припеви и мелодии.
Завръщане към старото звучене на групата, но без стриктно придържане към него.
Тони Како отново показва класа като пее по няколко много различни начини из албума.
Великолепна китарна и клавишна работа, за пореден път.
- - - - -
Завръщане към старото звучене на групата, но без стриктно придържане към него.
Тони Како отново показва класа като пее по няколко много различни начини из албума.
Великолепна китарна и клавишна работа, за пореден път.
- - - - -
Текстовете са малко стряскащо позитивни на места... ама какво пък.
Непрестанната проповед на рокендрол пастора в "X Marks the Spot" почти проваля песента.
Струва ми се трудно да харесаш всички песни в албума.
Непрестанната проповед на рокендрол пастора в "X Marks the Spot" почти проваля песента.
Струва ми се трудно да харесаш всички песни в албума.
IF YOU LIKE
Helloween, Stratovarius, Avantasia, Blind Guardian, Dark Moor и др.
Автор: Testset
[8/10]
0 Response for the "Sonata Arctica - Pariah's Child"
Публикуване на коментар