Ако харесвате хеви/пауър/спийд метъл в духа на Accept, Blind Guardian и Gamma Ray, то ще ви направя услуга и ще ви спестя по-нататъшното четене на това ревю. Просто отивайте и си го пускайте! Макар че то... трябва да го изчакате да излезе първо. Така че я по-добре си стойте и си дочетете, като сте тръгнали. И без това щом сте стигнали чак до този ред, очевидно си нямате друга работа. Или имате, но гледате да я отложите. Разбирам ви. Но стига толкова за вас. Нека си поговорим за новия албум на Sinbreed.
Понякога нещата трябва да са ясни и прости - и точно такива ги правят Sinbreed в "Shadows". Хеви, спийд и пауър метъл в големи количества, без клавишни, без електроника, без симфонии, без прогресив, без авангардност. Само скорост, сурови (но добре озвучени) китари, бълващи здрави рифове и... сякаш създаденият специално за тази музика глас на Хърби Лангханс (познат ни доскоро и като вокалист на Seventh Avenue). А като сме тръгнали да споменаваме имена, не можем да пропуснем тези на Маркус Зипен и Фредерик Емке, които вероятно познавате съответно като китарист и барабанист на Blind Guardian. Всичко това би трябвало да ви дава сравнително добра представа за случващото се в "Shadows", но за всеки случай е добре да хвърлите и едно око/ухо на сингъла "Bleed". В този дух и темпо минава кажи-речи целият албум, но поне според мен в него има и доста по-добри парчета, като например скоростната "Far Too Long", силно разкуфяващата "Black Death" и запомнящата се "Standing Tall". Интересното е, че тези три супер добри песни са поставени точно една след друга, а само през една песен разстояние е и 7-минутният финален епос "Broken Wings", в който може и да няма симфонии, но пък има хорови вокали. Които май щеше да е хубаво да чуем и на други места из албума, защото се вписват много добре в музиката на групата.
Албумът става все по-добър по време на слушането и след като завършва с най-добрата песен в него, поглеждаш часовника и не вярваш, че са минали цели 50 минути. "Shadows" се изнизва учудващо бързо и неусетно, което предразполага да бъде чут отново, което пък от своя страна е почти задължително за този албум. Не че нещо, но феновете вече толкова са свикнали на всякакъв пауър, спийд и хеви метъл, че надали изведнъж ще си скъсат ризите, докато слушат това тук. Като имаме предвид и че в "Shadows" няма кой знае какво разнообразие, оценката ми за него резонно спада малко, но ако кажа, че не го изслушах пет пъти с голямо удоволствие и че не го препоръчвам на всеки фен на този жанр - ще излъжа много долно.
+ + + + +
Първокласен пауър/спийд/хеви метъл с класическо звучене.
Опростен, органичен, кристален и изчистен от всякакви дигитални излишества звук.
Няма балади, симфонии, разказвачи, духащи ветрове и други такива - стегната работа!
- - - - -
Опростен, органичен, кристален и изчистен от всякакви дигитални излишества звук.
Няма балади, симфонии, разказвачи, духащи ветрове и други такива - стегната работа!
- - - - -
Няма особено голямо разнообразие, но май и не е целено да има такова.
Повечето песни в албума си приличат една с друга, а албумът пък прилича на предшественика си.
Повечето песни в албума си приличат една с друга, а албумът пък прилича на предшественика си.
IF YOU LIKE
Accept, Seventh Avenue, Gamma Ray, Blind Guardian, Primal Fear, Metalium и др.
Автор: Undepth
[7.5/10]
0 Response for the "Sinbreed - Shadows"
Публикуване на коментар