От/Год: Италия, 2014
Лейбъл: Century Media
Чаках го. Бях живо заинтригуван какво ще се случи в този албум. Защото Lacuna Coil са една от вечните банди. Не, не го разбирайте като луда фенщина, италианците нито са най-добрите в този тип музика, нито може да ги брандираш като куриоз. Но са запомнящи се и в истинския смисъл на думата - уникална банда. Нещо като Алис Купър - и 50 години да бичиш един и същи рок - пак ще си интересен. Любопитството ми се засили още повече, когато се разбра, че част от членовете напускат групата, ще се пенсионират, или там-квото. Но кажи му един "язък!" и толкоз.
Хайде стига съм се превъзнасял. Пускаме албума и се натрисаме директно на сингъла "Nothing Stands In Our Way", който удря на правилното място, а кака ви Скабиа държи по-голямата част от вокалите в това парче. Приятен радио хит, но нищо различно и ново. Добро начало за албум, но съм повдигнал една вежда като Скалата. И с право - в ушите като свредел се навира второто парче от албума "Zombies". Честно казано, имам чувството, че това нещо е в тоя албум поради лош опит за шега. Не бих се почувствал кофти, ако ви кажа, че това е най-безличната песен, която Лакуна са правили някога и дори доброто ѝ соло не я измъква от факта, че е по-зле от пълнеж на буутлег. Следва "Hostage to the Light", която посрещам с физиономията на човек, който си е опарил езика с гореща супа. И супата все още e с вкус на... среднящина. Неприятно съм изненадан от западащото ниво на всеки следващ трак, както и в момента, в който започна "Victims". Тук вече едвам се удържам да не изпищя с глас. Скабиа май... рапира? Малко, по средата, ама... Не, спирам. Излизам да пуша една цигара, като умишлено пропускам втория сингъл "Die & Rise", който по мое мнение също е мнооого изнасилен да бъде слушаемо парче. И по средата има пасаж на италиански или латински, не знам - в този момент вече съм прекалена апатия, за да ме е грижа на какъв език е (италиански е, бел. ред.).
Окей, "I Forgive (But I Won't Forget)", както се казва и парчето, с което продължава албумът. След слабия старт то идва като целебен балсам за ушите ми. Сега като се замисля, пак не е нищо ново, ама предишните парчета просто много свалиха летвата. Идва и "Cybersleep", която много ми допадна и май ще се пребори за личен фаворит. "Infection" минава помежду другото и макар че е малко еднотипна, звучи като по-успешната версия на "Victims". Така или иначе, или ушите ми вече са запушени от кръв, или парчетата започват да стават по-добри. В "I Burn In You" Андреа Феро звучи малко като Ник Холмс от Paradise Lost и за малко да взема назад всичко лошо, което някога съм казал за него (да, не го тача особено). Но няма. Средното темпо в албума някак си определя кои парчета ще са "куул". Бързите не са им се получили. Предпоследният трак е "In the End I Feel Alive", в който Андреа Феро пее "Burn, baby, burn!" - имам десет хиляди критики към това, но ще кажа само: 1. ТИ СЕРИОЗНО ЛИ? и 2. Дейв Мъстейн се засрами, когато изпя същите думи и сега не го свири лайв т’ва, вземи си поука, Феро! Но парчето е с интересно аутро, хайде да не злобея излишно. И за десерт в албума идва 6-минутната "One Cold Day" - песен със средно към бавно темпо, което за този албум означава добро парче. Сякаш се усеща и малко пинк-флойдовско настроение в китарите.
Ами, преглъщам с крива усмивка - Lacuna са си Lacuna; Кристина Скабиа си пее страхотно, за годините гласът ѝ не е паднал, но без да броим експеримента с рапирането (и то един голям и успешен експеримент, въй - бел. ред.), други тенденции да се пробва нещо ново няма. Въпреки напускането на двама ключови членове, групата се е постарала да натика по-разочароващите си тракове в началото на албума, а в края са ни оставили по-хубавата музика. И все пак, може би точно Lacuna Coil не трябва много да експериментират, тъй като те са си солидно бетонирани в техния си кът и е възможно промяната да не е за добре. Като цяло, албумът е по-слаб от предишния. И въобще на тези, които чакат втори "Comalies" – ще има да си чакате.
+ + + + +
Кристина Скабиа както винаги е на ниво - изаради това ниво един ден ще бъде легендарна.
Албумът е с много приемлива дължина и не е досаден за прослушване.
Гениално сплотен състав без нито един излишен фрагмент.
Много добър аранжимент на инструменталите и вокалите.
- - - - -
Албумът е с много приемлива дължина и не е досаден за прослушване.
Гениално сплотен състав без нито един излишен фрагмент.
Много добър аранжимент на инструменталите и вокалите.
- - - - -
Началото на албума не е особено впечатляващо.
Можеха и повече - албумът определено остава в сянката на "Dark Adrenaline" и "Comalies".
Андреа Феро не се справя много добре и нуждата от пеенето му отдавна е спорна... но пък сме му свикнали.
Можеха и повече - албумът определено остава в сянката на "Dark Adrenaline" и "Comalies".
Андреа Феро не се справя много добре и нуждата от пеенето му отдавна е спорна... но пък сме му свикнали.
IF YOU LIKE
Evanescence, Delain, Nemesea, Within Temptation, We Are The Fallen и др.
Автор: Quiksilver
[6/10]
Докато четох ревюто останах с чувството, че оценката ще е слаба
Новият албум е... сложен. Доста по-"поп" звучащ (макар че, кога LC са звучали "Тру" или "метълски" или нещо от сорта - не знам) с няколко интересни опита (рапирането на Скабия ме шашна) и не лошо звучене.
Признавам, че очаквах по-тежък албум от крайният продукт. Струва ми се, че има няколко сериозни кимвания към наистина старите им албуми в музикално отношение, но ме мързи да проверявам.
Не лошо ревю, споделям мнението на автора за вокалните... кхъм... дарби... на Феро, но трябва да призная, че някои части звучат като откровенно мрънкане. И ги засичам, защото и аз имах подобни забележки. На второ и трето слушане албума звучи по-добре. Дори Zombies. ;)