TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

I Killed The Prom Queen - Beloved

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 21, 2014 0 коментара

Стилът: Metalcore
От/Год: Австралия, 2014
Лейбъл: Epitaph
Отнема: ~38 минути


Като голям фен на метълкорa и човек, който слуша непрекъснато такъв стил музика, със срам признавам, че доскоро не бях чувал за IKTPQ (бил си много млад, когато се разпаднаха, простено ти е - бел. ред.). Голяма грешка щеше да бъде да пропусна тази група и изключително драматичната ѝ история. Групата е минала през толкова много караници за 14 години съществуване, че биха ми трябвали поне 3-4 абзаца, за да ви запозная подробно с всички тях. За това ще се опитам максимално кратко да спомена най-важното, което трябва да знаете за групата, преди да се изкажа и относно новото им отроче.

Драмата в групата започва още преди издаването на предишния ѝ албум. След записването на "Music For The Recently Deceased" тогавашният вокалист Майкъл Крафтър бива уволнен и Ед Бътчър взима неговото място зад микрофона, като пасажите в албума изпълнявани от Крафтър биват пренаписани и изпълнени от Бътчър. Година след солидния успех на албума Бътчър напуска групата и малко след това бандата обявява своето разделяне и прощално турне. Крафтър се връща зад микрофона, а MFTRD бива преиздаден като във втория диск се съдържат същите песни, но изпълнени от Крафтър. След това разпадане един от създателите, китарист и бек-вокалист Джона Вайнхофен отива в лагера на Bring Me The Horizon, но през 2013 се разделя с тях и IKTPQ се възраждат. Тук идва ред и на "Beloved" да се появи на бял свят и сега ще опитам да ви запозная с по-интересните неща, случващи се в него.

Споменах, че доскоро не бях запознат с тази група, но бързо направих своето проучване и преслушах предишните им албуми. Инструментално групата звучи почти досущ както преди, но усещането за голяма промяна в звученето идва от вокалите. Джейми Хоуп вади солидни крясъци, но те са доста различни от тези на предишните вокалисти и доста фенове (с право) могат да намерят това за минус. Те са по-високи, не толкова плътни и далеч не толкова брутални. Това си е проблем, тъй като зверските дет-ревове бяха една от отличителните черти на IKTPQ. Ако обаче успеете да се абстрахирате от тази рязка промяна почти нищо друго не се е променило. Рифовете  и брейкдауните са си тук, сравнително редките включвания на чисти вокали също, формулата е непроменена и общо взето групата залага на изпипаното и сигурното. Има и един далечен и мнооого лек намек за експерименти и новаторство, но това всъщност лошо ли e?

И да, и не. "Beginning of the End" и "To the Wolves" отварят тежко албума, с отчетливи китари, с присъствието само на дрезгавите крясъци на Хоуп и с разтърсващ брейкдаун във втората песен. В "Bright Enough" чуваме за пръв път чисти вокали, но истинската им сила си проличава в сингъла "Thirty Ones & Seven", където контрастът между тежест и мелодичност прави песента най-добрата и запомняща се до момента. Всеки уважаващ се себе си "метъляга" пък веднага ще познае харизматичния глас на Бьорн Стрийд от Soilwork в "Calvert Street". "Kjaerlighet" е единственият по-бавен и лек трак, който обаче залага на повече чисти вокали и не толкова стандартна структура и заедно с готиния контраст (отново) между екстремни и чисти вокали успя да ме спечели и да стане мой фаворит в албума. "Nightmares" пък е може би най-мелодичното парче в "Beloved", благодарение най-вече на зарибяващия си риф, а "Brevity" затваря аблума с две капки грандиозност.


В заключение, "Beloved" предлага солиден метълкор, без обаче да блести с много оригиналност. В него групата е заложила на старата формула, донесла световен успех на групата. Това, че IKTPQ преминаха през разпадане и че единственият "оцелял" неин член е Вайнхофен донякъде ги оправдава, че търсят стабилността на миналото, но след осем години чакане не смятам, че феновете могат да изкрещят с пълно гърло "IKTPQ се завърнаха!". Да, тук са отново, но звучат точно така както и през 2006-та, с изключение на по-слабите вокали. С други думи - "Beloved" не надгражда с нищо предшествениците си, а през 2014-та, когато вече всяка втора банда свири метълкор и ти прави конкуренция, това не е съвсем достатъчно.

+ + + + +
Почти без забележки към изпълнението – солиден и агресивен метълкор.Добра и понякога доста интересна китарна работа.Добре получил се контраст между екстремност и мелодичност.
Групата е запазила идентичността си въпреки 8-те години и разпадането.

- - - - -
Липса на оригинални идеи, заради което голяма част от албума е лесно забравима.
След 2-3 песни можете да предвидите успешно какво ще се случи нататък. 

Има опасност албумът да бъде единствено запомнен с това, че е албумът-завръщане. 

IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada и др.

Автор: Reksy
[6.5/10]

Categories: , , , , , ,

0 Response for the "I Killed The Prom Queen - Beloved"