Ако има група, която 100% да може да ви осигури мош, касапница и разчекване от брейкдауни, то това определено е Emmure. С тяхната бясна комбинация от хардкор, метълкор и малко деткор по концертите им сигурно става някакво зверско мазало. Мога само да предполагам. Музиката им не се препоръчва и за слушане в колата и автобуса, защото може да доведе до спонтанни изблици на агресия, чупене на обществена и частна собственост и други подобни вандализми. Всичко това важи и за новия им албум. Но дали това е достатъчно, за да кажем, че е добър?
Ми, не. "Eternal Enemies" започва обещаващо с интрото (или пък е цяла песен, ходи разбери) "Bring a Gun To School" и следващия го сингъл (и най-добър трак в албума) "Nemesis". Песента е страшно ударна, надъхваща и енергизираща още в началото си, а когато се включва и електронният лийд дозата енергия сякаш се удвоява. Но в този момент... песента свършва. Докато се чудех какво става, защо така песента не се разви и свърши така, както започна, минаха още две песни, за които можех да си задам същите въпроси. И така мина целият албум. "Eternal Enemies" се оказа един 45-минутен брейкдаун, прекъсван от време на време от не особено сполучливите опити на Франки за хардкор рапиране (?!) и няколко технични китарни сола. Бъзикам се, разбира се! В този албум няма китарни сола. Нулите и единиците в него са толкова много, че по някое време започнах да се чудя дали той не е изсвирен на повече струни, отколкото прагчета. С други думи, 3/4 от албума може да се изсвири и със завързани очи. И запушени уши. И само с една ръка. Отрязана до лакътя.
Най-странното от всичко (поне за мен) е, че съвсем откровено си харесах няколко песни, при това от най-простите в албума. Самият сингъл, мързеливо озаглавената "E" и "Rat King" (вероятно заради слабостта ми към книгата "Цар Плъх") - напук на простотата и минималистичния поглед върху китарната работа, напук на малоумните текстове в стил "haters eat dick" и напук на факта, че единствено "Grave Markings" не представлява просто някакъв си там брейкдаун. И не знам дали вие ще харесате този албум или не, но ви отправям едно предизвикателство. Пуснете си го в плейъра, дайте на "shuffle", пускайте случайни песни и цъкайте някъде из тях. Ако веднага попаднете на брейкдаун - изпийте един шот. Естествено, има и уловка - защото целият албум си е един брейкдаун. А на такива и да искам - не мога да дам много висока оценка.
+ + + + +
Ако искате музика за мош, надъхване, тренировка и прочие - това е един много подходящ албум.
Супер тежък китарен звук и размазващи брейкдауни.
Франки Палмера има страхотни екстремни вокали!
На живо на тия тракове ще става голяма касапница!
- - - - -
Супер тежък китарен звук и размазващи брейкдауни.
Франки Палмера има страхотни екстремни вокали!
На живо на тия тракове ще става голяма касапница!
- - - - -
От 45 минути към 40 минават в брейкдауни.
Венера Милоска щеше да изсвири по-разнообразни китарни партии от тези.
Хардкор рапирането на Франки не му се получава много-много.
Лесно предвидим, лесно пренебрежим, лесно забравим.
Венера Милоска щеше да изсвири по-разнообразни китарни партии от тези.
Хардкор рапирането на Франки не му се получава много-много.
Лесно предвидим, лесно пренебрежим, лесно забравим.
IF YOU LIKE
Attila, Chelsea Grin, Dr. Acula, As Blood Runs Black, Deez Nuts, Hatebreed и др.
Автор: Stahley
[4/10]
Заради такива ревюта ви чета, липсваха ми напоследък :D