Преди около година гръмна новината, че музиката на Demon Hunter се използва от американски войници при разпити и мъчения на военопленници в Ирак. Известен факт е, че тяхното лого (демонът с дупка от куршум в челото) се използва като татуировка от много американски военни (и фенове, разбира се), боядисва се като символ върху танкове, а отряд "Seal Team 6", който уби Осама Бен Ладен и в частност човекът, който го застреля, с гордост показваха нашивките си с логото на Demon Hunter. Заради тези новини едни се радваха, други се отрекоха от бандата, трети използваха случая да похейтят (и поизбият комплекси), че "музиката им наистина е мъчение" и прочие.
Ако такива странични новини влияят на мнението ви за дадена група, то значи нещо с фенството у вас е сбъркано. Имах неудоволствието да се начета на много родни коментари на хора, които яростно плюеха по групата, защото били "typi amerikanci обиици на hora i metal". Ако сте един от тези хора, нямам представа защо четете тези редове тук, защото този сайт очевидно не е за вас - тук пишем за малко по-интелигентна група хора. Та така. В следващия абзац започваме да нищим "Extremist", сами решете дали да продължите.
"Extremist" е поредният добър албум на Demon Hunter, в който групата не изненадва с много нови елементи, но представя много качествен материал с вече затвърденото си и познато звучене, представляващо смесица от модерен метъл, мелодет, метълкор и малко алтърнатив. На първо слушане в ухото веднага се забиват хитовите "Artificial Light", "What I'm Not" и "I Will Fail You", които сякаш нарочно са събрани в първата половина на албума. Изненадващо, в края на втората половина се появява и още един хит, наречен "The Heart of a Graveyard". Той изненадва с малко нетипично за Demon Hunter звучене - мелодичен алтърнатив метъл с включвания на електронни лийдове и акустични китари, правещи песента една от най-интересните в албума.
Всъщност, Demon Hunter винаги са залагали на мелодичността в различните ѝ форми и това важи и за "Extremist". Пояснявам - "The Last One Alive", "Gasoline" и "One Last Song" са сравнително леки тракове с повече чисти вокали, а "In Time", "Beyond Me" и най-вече "Cross To Bear" са доста бързи и тежки такива (и с преобладаващи екстремни вокали), но и в двата вида песни има една характерна за групата мелодичност, която просто няма как да сбъркаш. Встрани от останалите пък седи "Hell Don't Need Me", която е почти чисто алтърнатив метъл парче, излязло сякаш от ерата на разцвета на жанра отпреди 15-ина години.
Албумът ме остави с впечатлението, че е по-лек от предшествениците си, най-вече защото ми се струва, че този път чистите вокали са повече от екстремните. Не го казвам като нещо лошо, защото на Demon Hunter и двата вида вокали им се получават много добре, но не мога да не се запитам защо албумът се казва "Extremist", при положение, че не е чак толкова екстремен... Това обаче са си чиста проба бели кахъри, които по никакъв начин не могат да ми накривят шапката и удоволствието от слушането на албума. Чуйте го и вие, ако си падате по този тип умело изсвирен, рифово ориентиран, лишен от лигавщини съвременен метъл.
+ + + + +
Тежък и едновременно с това запомнящо се мелодичен албум - както винаги.
Много добра китарна работа, тежки рифове, хубави сола.
Райън Кларк за пореден път се справя чудесно и с двата типа вокали.
Ясен, тежък и изчистен звук = качествена продукция.
- - - - -
Много добра китарна работа, тежки рифове, хубави сола.
Райън Кларк за пореден път се справя чудесно и с двата типа вокали.
Ясен, тежък и изчистен звук = качествена продукция.
- - - - -
Някои парчета малко си приличат едно с друго.
Още малко скорост и екстремни моменти нямаше да навредят.
Още малко скорост и екстремни моменти нямаше да навредят.
IF YOU LIKE
Soilwork, The Sorrow, As I Lay Dying, All That Remains, 5FDP и др.
Автор: Testset
[8/10]
Еха, много хубаво казано, in your face haters!