От/Год: Холандия, 2014
Лейбъл: Napalm Records
Честно казано, малко се притесних, когато за пръв път видях обложката на този нов албум на Delain. По-безидеен албумен артуърк от тях досега не бях виждал, затова си пуснах албума с надеждата съдържанието да е на по-високо ниво. Надеждите ми се оправдаха и 42 минути по-късно вече знаех какво да напиша за "The Human Contradiction" и мнението ми не се промени дори при следващите слушания. А именно - поредният добър албум за Delain, ориентиран с една идея повече към "радио" звученето от когато и да било.
"The Human Contradiction" е един от онези албуми, в които почти всяка песен може да бъде успешен сингъл. Такива със сигурност могат да бъдат "Your Body Is a Battleground" (тя си е сингъл де), в която пее и Марко Хиетала от Nightwish (благодарение на неговото гостуване в дебютния албум на Delain групата получи и голяма част от първоначалната си популярност), хитовата "Stardust" и избиващата на класически готик рок "My Masquerade". Най-голям успех като сингъл обаче може би щеше да пожъне "Army of Dolls". Парчето е с хитова структура и е снабдено с малко електронни бийтове, супер запомняща се мелодии и припев в стил "Theatre of Tragedy, ама с Лив Кристин". С две думи - хит отвсякъде.
Освен Марко Хиетала, който пее и в "Sing To Me", в албума се дочуват още гласовете на Джордж Устоек (Orphanage), който доставя ревове в "Tell Me, Mechanist" и все по-вървежната напоследък Алиса Уайт-Глуз, чийто екстремен глас се дочува за кратко в закриващата (и най-епична в албума) "The Tragedy of the Commons". Присъствието на Алиса обаче изглежда леко ненужно, не само защото парчето спокойно можеше да мине и без нея, но и защото самата тя не звучи във върхова форма точно тук.
Delain знаят в какво са силни и в какво не са, затова не им се налага нито със зор и съмнителен успех да преоткриват топлата вода, нито да тъпчат на едно място и да се самокопират. Вместо това те просто са запазили идентичността си, но са направили албум с по-"хитова" и "радио" насоченост. Това може би ще бъде проблем в ушите на някои хора, но ако някой сега започнеш да се оплаква, че Delain са станали "прекалено леки" или "комерсиални", значи или никога преди не ги е слушал, или се е насилвал да ги слуша, или и двете.
+ + + + +
Почти всяка песен в албума може да е я сингъл, я хит.
Много поводи да си припявате със сладкия глас на красивата Шарлоте.
Добър звук, тежки ниски китари, уместни клавишни и оркестрални включвания.
- - - - -
Много поводи да си припявате със сладкия глас на красивата Шарлоте.
Добър звук, тежки ниски китари, уместни клавишни и оркестрални включвания.
- - - - -
Малко "повърхностен" като цяло.
Спорна ми се струва ползата от гост-включванията, ама карай.
Зле скалъпената обложка заслужава цял отделен "минус".
Спорна ми се струва ползата от гост-включванията, ама карай.
Зле скалъпената обложка заслужава цял отделен "минус".
IF YOU LIKE
Within Temptation, Lacuna Coil, Nightwish, Epica, Xandria и др.
Автор: Stahley
[7.5/10]
Какво общо има тая поп бозица с групи като Nightwish, Epica и Xandria, виж с лакуна койл съм съгласен, ама с другите....и къде го го чухте симфоничния готик стил не разбрах също?!
Удоволствие е да се четат вашите ревюта,толкова са увлекателни!:)
А иначе да, Delain винаги са били свежи и мелодични и не супер тежки."Army of dolls" ми е любима!А колкото до обложката на мен ми хареса, хехе :)(но тук вече е въпрос на лично виждане и вкус).Продължавайте в същия дух със страхотните ревюта!
Липсва ми атмосферата и звученето от първия албум.
Иначе и този не е лош :)