Едва ли можех да намеря нещо по-подходящо за слушане в тези дни. Новият Cynic - отчайващо дълго чакан и също толкова отчайващо труден за възприемане. Както обикновено. Хубавото е, че този път Масвидал и сие направо прекаляват с тези 41 минути музикална инвазия в сравнение с предните им издания, когато едва достигаха 36. Тук обаче не говорим за количество, а за качество. Ясно е и че периода на поява на нов албум на Cynic е между 6 и 15 години (изключая ЕР-тата), което от своя страна е зверски задължаващо за съдържанието. Но с с тия цифри и да обърнем малко внимание на "Kindly Bent to Free Us".
Перфекционизъм струи от всяка нота, но трябва предварително да знаете, че в този албум метъл няма, или ако има, е силно завоалиран. Категоризирането в зоната на прог-фюжън-рока заедно с прояви на "висша музикална математика" охарактеризират всичко от началото до края. Сложни за решаване задачи има във всяка песен, а това става ясно още с "True Hallucination Speak". Ако щете, дори името говори само по себе си. Насечени ритми, различни мелодии, хаотични звуци - изобщо една плетеница, сред която няма как да не се изгубим. Сигурен съм обаче, че на всеки ще направи впечтление убийствено чуващата се бас линия. Само за пример чуйте случващото се в "Moon Heart Sun Head" и ще разберете за какво говоря. Това е и най-доброто парче според мен. И въпреки общото впечатление за властваща еднаквост, което остава след неколкократно прослушване, съм склонен да приема факта за нарочен, т.е. групата е имала една идея и я е развила в максимална степен.
Интересно и нещо ново, което ме накара да "ровна" из нета, бе думичката и име на песен "Gitanjali". Оказа се, че това е сборник от поеми на Индийски поет с името Рабиндранат Тагор (скърши ми се езика) от началото на миналия век. Какви неща четат и вдъхновяват хората само, а? Между другото, това е и най-лесно запомнящата се песен в албума. Който, от своя страна, както започва, така и свършва - нежно и протяжно, оставяйки безкрайно много отворени врати след себе си. Убеден съм, че следващия път (когато и да е това) Cynic ще предложат да ни отведат отново на приказно пътуване в техния свят, такъв, какъвто ще го виждат тогава. Личната ми препоръка към тези, които ще посегнат към "KBTFU", е да го направят смело, a ако не знаят кои са хората зад името Cynic, убеден съм, че ще им е интересно да разберат. Пък oценката, такава каквато съм я поставил, е субективна. Но не защото милея жално за времената, когато Cynic правеха по-екстремна музика или защото това не е музика "за масите". Просто звукът можеше да е по-изчистен, вокалите на Пол можеха да не са чак толкова нежни и ефирни и... като цяло, албумът можеше да бъде и по-добър, особено след толкова чакане на това пусто "ново начало".
+ + + + +
Шест години е по-добре от петнадесет като период от албум до албум.Невероятно инструментално майсторство, прекрачващо всякакви възможни граници.
Страхотна (и най-вече чуваща се) бас линия през цялото време.
- - - - -
Страхотна (и най-вече чуваща се) бас линия през цялото време.
- - - - -
Трайно усещане за еднаквост на всички парчета.
Няколко по-запомнящи се песни като "Gitanji" никак нямаше да са в повече.
Звукът и вокалите можеха да са и много по-добри.
Няколко по-запомнящи се песни като "Gitanji" никак нямаше да са в повече.
Звукът и вокалите можеха да са и много по-добри.
IF YOU LIKE
Pink Floyd, Ayreon, Dream Teather, Aghora, Death и др.
Автор: Nightice
[6.5/10]
0 Response for the "Cynic - Kindly Bent To Free Us"
Публикуване на коментар