С пет албума зад гърба си и под крилото на нов лейбъл, Architects са готови да ви покажат най-доброто, на което са способни и да изненадат повече от приятно всички свои фенове. Зад тази сравнително семпла обложка се крие моят метълкор фаворит за 2014-та до този момент. С по-тежко звучене и страхотни, неклиширани композиции, те сякаш са вложили всичките си сили и идеи в създаването на този албум и резултатът определено е впечатляващ!
От тук още искам да кажа, че сравненията с BMTH ще бъдат неизбежни, но този албум не е копие, а точно това, което бандата прави и иска да прави, а именно - "своя" метълкор. Както вече споменах, звученето на групата е доста по-тежко (по думите на китариста Том - техният начин за правене на тежка музика) и чистите вокали са драстично намалени, но без да се губи мелодичността (което е труден процес в такива ситуации). Вокалите на Сам са по-добри от всякога и преминават с лекота от високо крещене в нещо средно между екстремни и чисти вокали, което можем да наречем... екстремно пеене. Също така почти всяка дума, независимо дали е изкрещяна или изпята, се разбира идеално (разбирам когато британец крещи, пък се затруднявам с английския на французи... странна работа). Инструменталът зад него също е впечатляващ. Групата прави каквото си поиска с темпото, минавайки от скоростни пасажи, интересни рифове, бласт-бийтове (!) и внезапни, спиращи дъха брейкдауни, които водят до почти лишени от звуци меланхолични пасажи. Тези елементи се използват все повече от различни групи и често водят единствено до прозявки след несполучливата си употреба, но тук аз лично изтръпвам и автоматично започвам да припявам заедно с тихите вокали на Сам.
Във всяка песен от албума има по нещо интересно и запомнящо се. Отварящата "Gravedigger" е агресивна и бърза и ни показва всичко, което ще последва след нея, а малкото чисти вокали в припева ни подсказват, че те вече няма да са основен елемент в песните на бандата. Сингълът "Naysayer" ни показва, че групата може да бъде мелодична и без чисти вокали, а леките меланхолични мотиви ни загатват за грандиозността на целия албум. Следващите песни поддържат ритъма и всяка от тях успяват да се открои с по някой свой, отличаващ елемент. "C.A.N.C.E.R." направо ни помита с тежестта си и е едно от най-хитовите парчета в албума, докато в "Colony Collapse" чуваме повече чисти вокали, непрекъснато променяне на темпото и като цяло по-мрачно звучене. "Castles in the Air" изненадва с направо епичен финал, а пък в "Youth is Wasted on the Young" се включва Мъри Маклауд от The Xcerts. Албумът завършва с епичната "The Distant Blue" и ни оставя в няколко минутен размисъл над това какво точно сме чули. Опитваме си да си спомним кой точно готин пасаж ни е направил най-голямо впечатление и в коя песен е бил и докато не успяваме да го направим само след едно слушане, се сещаме, че не си спомняме за слаб или безинтересен момент и тогава си пускаме албума отново.
В този бърз жанр рядко някой успява да направи добра смесица от бързи и агресивни пасажи, идеално пасващи си с тотални спадове на темпото. Архитектите обаче не само правят тази смесица да звучи страхотно, но успяват и да въздействат на слушателите си с интересните си текстове (например в “C.A.N.C.E.R.” е засегната темата за проблемите на Том с рака, а "Colony Collapse" е свързана с трагедиите във Фукушима и Чернобил). Изобщо, "Lost Forever // Lost Together" е много голяма крачка в кариерата на групата, която затвърждава напълно своето собствено звучене с най-силния си албум досега. А ако и вие като мен харесвате музиката на групи като BMTH и искате да чуете такъв тип метълкор с повече тежест и агресия във вокалите, то със сигурност албумът ще се задържи доста дълго на плеъра ви. При мен се задържа дотолкова, че оставих предното ревю, което подготвях недовършено, защото не успях да спра да слушам този албум!
+ + + + +
Тежест, агресия и мощ с щипка характерна мелодичност и меланхолия.
За пореден път Architects не са направили нито една клиширана композиция.
Вокалите на Сам са по-добри от всякога!
Солиден инструментал, подпомогнат от редки, но точно поставени електронни елементи!
- - - - -
За пореден път Architects не са направили нито една клиширана композиция.
Вокалите на Сам са по-добри от всякога!
Солиден инструментал, подпомогнат от редки, но точно поставени електронни елементи!
- - - - -
Китарите си приличат доста на места.
Или харесваш резките спадове на темпото и меланхолията в тях, или не можеш да ги приемеш изобщо.
Или харесваш резките спадове на темпото и меланхолията в тях, или не можеш да ги приемеш изобщо.
IF YOU LIKE
Bring Me The Horizon, Bury Tomorrow, The Devil Wears Prada, Northlane, IKTPQ и др.
Автор: Reksy
[8.5/10]
Албумът на годината според мен, що се касае за метълкор.