Четях си аз по разни места разни мнения на разни хора за "Pansargryning". Не знам дали на въпросното място нямаше много фенове на този тип индъстриъл метъл, или просто бях попаднал не където трябва, но повечето коментари бяха "Еднообразно е" и "Скучно е", а някои дори се оплакваха от вокалите на Hulkoff и се чудеха защо звучи така настървен. И в това море от безумни коментари някой беше написал: "Raubtier are not a band for little bitches!". По-точно и ясно формулирано - просто нямаше как да бъде.
Да не се засегне някой, че го обиждам, защото не харесва Raubtier. Това, разбира се, е въпрос на вкус, пък и не всеки е предразположен към харесване на маршов шведскоезичен индъстриъл метъл. Но когато Raubtier са сами в това, което правят, просто не можеш да ги обвиниш, че са еднообразни и/или скучни. Да, обложките им си приличат една с друга. Да, албумите им са все в един и същи стил. Но докато те са единствената група с такова открояващо се звучене, тези неща нямат никакво значение.
"Pansargryning" напомня за първия албум на групата по своето звучене. Все така тежък, агресивен, надъхващ, мачкащ и изненадващо мелодичен на места, той просто "гази" с маршова съпка и машинна прецизност. Hulkoff (вокали, китара, клавишни) пък наистина звучи много настървен и сякаш с все по-нарастващо удоволствие произнася буквата "Р". Това се усеща най-вече в красноречивата "Raptor", която е нещо като съвременен еквивалент на зверилника "Kamphund" от първия им албум. С подобно "зверско" звучене са още "Qaqortoq", "Skjut, Gräv, Tig" и "Dieselrök", докато с изненадваща мелодичност се отличават "Jaga Hårt", "Bränder" (която притежава просто смазващ, убийствен машинен риф) и "Innan Löven Faller", която е и единствената в албума, в която се чува и кратък електронен "техно" бийт. По-"войнолюбивата" страна на Raubtier пък се усеща най-силно в парчета като "Panzarmarsch", "Från Min Kalla Döda Hand", "Leviatan" и епичната "Opus Magni".
Казвал съм и преди, че най-лесното можем да обясним на някого какво свирят Raubtier като го накараме да си представи смесица от Rammstein и Sabaton, но с текстове на шведски и далечен полъх на бърбън. Ако все още не сте чували тази група и това определение ви звучи интересно - пробвайте, нищо не губите. А ако сте от тези, които вече са се зарибили по музиката на тези трима шведи, можете да очаквате поредната доза от това, което Raubtier правят най-добре. Без стилова промяна, без много нови елементи и без лигавщини.
+ + + + +
Албумът мачка всичко по пътя си с маршова стъпка.
Тежък, модерен звук и машинни, мощни китарни рифове.
Агресивен, героичен, епичен, но и изненадващо мелодичен на места.
- - - - -
Тежък, модерен звук и машинни, мощни китарни рифове.
Агресивен, героичен, епичен, но и изненадващо мелодичен на места.
- - - - -
Което си е така си е така - групата и грам не е променяла звученето си вече 4 албума.
"Flugornas Herre" скучнее, така да се каже.
"Flugornas Herre" скучнее, така да се каже.
IF YOU LIKE
Rammstein, Sabaton, Staal, Pain, Die Allergie, Turmion Kätilöt и др.
Автор: Testset
[8/10]
Ами да, скучен и еднообразен е. Взели са от Rammstein и Sabaton, но за съжаление не най- доброто! 6.5
с извинение към автора на текста но Раптор не прилича на Кампхунд а на Апокалипс от предния албум.
а коментари като този че е скучен и еднообразен могат да дойдат само от някой който изобщо няма афинитет към тази музика - с извинение към човека с коментара
това изписване на името много яко ми напомня на Пантера.Незнам с каква цел е направено но ако се загледате ще видите че дори и буквите са същите.но албума е леко скучен.