Изобщо не обичам да звуча закостенял, но понякога дори аз, старият защитник на разнообразието и поп-елементите в тежката музика, не мога да изтрая някои групи и албуми. Като например, дебютният албум на Issues - новата група на Тайлър Картър и всички напуснали Woe Is Me преди време. Пичовете са се опитали да направят нещо наистина нечувано, но явно е имало причина то да е било нечувано досега, защото смесицата от метълкор, пост-хардкор, поп и калпав джент изобщо, ама изобщо не им се отдава.
Отдавна не се беше случвало да слушам албум и да изпадам в чак такова недоумение. Тайлър Картър, един иначе много талантлив вокалист, пее така, сякаш е в някое музикално риалити, а гласът му някак некомфортно напомня за Майкъл Джексън, Джъстин Бийбър и Бруно Марс. И ако това не е чак толкова лошо, то само чуйте как се връзват неговите вокали с музиката. Познахте - никак не се връзват. Това, което пее Тайлър Картър няма никаква логична връзка с това, което свири групата зад него. Може би това е причината албумът да звучи така, сякаш всеки в тази 6-членна група (какво пък толкова прави толкоз много народ?) всеки свири сам за себе си и се опитва да изпъкне с умения. Китарите и басът свирят едно и също в някакъв странен опит за джент, барабаните са сравнително разчупени, а Тайлър върти вокални извивки, на които и Петя Буюклиева би завидяла. Тук-там отникъде пък се включват и електронни елементи или скречове, а Тайлър чат-пат го избива да рапира. Екстремният вокалист Майкъл Бон пък сигурно ужасно много скучае на концертите на групата, защото се включва толкова рядко, че може да си оплете три чифта чорапи докато му дойде отново ред да си отвори устата. С две думи - абсолютна анархия.
Да речем, че в песни като "Stingray Affliction", "The Settlement" и "Disappear (Remember When) има за какво да се хване човек. Първите две са сравнително тежки и обмислени, а третата е най-добрата песен в албума в композиционно отношение. Оттам нататък - нищо. "Mad at Myself" е песен, подходяща за изпяване от Бруно Марс, но не и от група, правеща тежка музика. "Late", с изключение на два по-тежки пасажа е чисто поп-парче, а "Personality Cult" и "Never Lose Your Flames" са нелогични шумотевици, носещи главобол. По-безсмислена от тях е единствено интерлюдията "Old Dena", в която има минута и половина скречове. Най-гадна (да, използвам тази дума) обаче е "Tears on the Runway", в която гостува певицата Nylo. Не си я пускайте, моля ви!
В случай, че не сте на 13 и не живеете в САЩ, опитайте да избегнете сблъсъка си с Issues. Музиката им често е определяна като "секси" от феновете на групата (често срещано определение за музиката на Бруно Марс, Джъстин Бийбър и One Direction), но в действителност представлява... Джъстин Бийбър с китари, като хич не е задължително двете да са в хармония помежду си. Пропуснете, докато можете.
+ + + + +
Музикантите показват добри индивидуални умения, най-вече по отношение на китарите и барабаните.
Харесва ли ни или не - Тайлър Картър може да пее добре.
Като цяло - интересен и смел опит за направата на нещо различно.
- - - - -
Харесва ли ни или не - Тайлър Картър може да пее добре.
Като цяло - интересен и смел опит за направата на нещо различно.
- - - - -
Гласът на Тайлър неприятно много напомня за Джъстин Бийбър и Бруно Марс.
Хармонията между отделните инструменти и вокали почти никаква я няма, което води до какофония.
Прекалено, прекалено, прекалено много поп.
Нищо, което да запомниш за повече от 5 секунди... освен, че си се прецакал да го чуеш.
Хармонията между отделните инструменти и вокали почти никаква я няма, което води до какофония.
Прекалено, прекалено, прекалено много поп.
Нищо, което да запомниш за повече от 5 секунди... освен, че си се прецакал да го чуеш.
IF YOU LIKE
Woe Is Me, Sleeping With Sirens, Justin Bieber, Bruno Mars, Васил Чергов и др.
Автор: Undepth
[2/10]
0 Response for the "Issues - Issues"
Публикуване на коментар