Обичам 90-тарски траш. Харесва ми и когато бандите връщат това ранно 90-тарско звучене в съвременен вариант. Някои групи обаче така и не успяха да разберат, че "олд скул" не значи просто да си омажеш звука и да правиш бърз и адски шумен метъл. Интересно, че и група с почти четвърт век опит като LOTD също е решила да направи "олд скул" траш албум по неправилния начин - с адски омазан звук.
Близо половин час се чудих какъв му е проблемът на този албум и накрая реших да се върна назад във времето и да си пусна "Descent Into Chaos" от 2011-та. Чух "Shrapnel Rain" и ми стана ясно, че проблемът наистина е в звука - групата и тогава си звучи "олд скул", но за разлика от сега, продукцията е с много по-балансиран звук. В "Ravenous Plague" барабаните сякаш са надути с няколко децибела над допустимото и пращят горе-долу като в онези прословути прецакани издания на "Death Magnetic", в които барабаните на Ларс пращяха, пукаха и пукаха стъкла и тъпанчета.
Но да речем, че това е нарочно. И макар така на места да ми е трудно да различа какво се случва в какофонията от звуци, си личи, че LOTD знаят как да правят тази музика. Това никога не съм можел и искал да им го оспоря и винаги съм ги промотирал пред приятели като една от качествените съвременни траш банди. Но след няколко преслушвания ми стана ясно, че проблемите не идват само от звука, а и от това, че тоя албум вече съм го чувал. Да, гот е да чуеш траш, който да те върне в детските години, но в "Ravenous Plague" няма много повече от това. Композициите си приличат, защото във всички тях се използват се едни и същи похвати, а освен това са и някак излишно удължени, тъй като повечето песни не търпят особено вътрешно развитие. А когато си израснал с целодневно слушане на най-добрите в жанра, имаш право да имаш и претенции.
Като изключим злокобните резачки "Black Baron" и "Mountain Wolves under a Crescent Moon", сингълът "Doom Priest" и притежаващата убийствен риф "Bury Me In a Nameless Grave", в "Ravenous Plague" не се случва нищо кой знае колко интересно. Това не е лошо, ако просто ви се слуша олд скул траш без претенции и лигавщини, както и ако си търсите начин да се върнете в 90-те без помощта на машина на времето и силни наркотици. Аз обаче не си представям как ще си пусна този албум след месец и май по-скоро само ще си извадя 3-4 парчета от него, та да си ги сложа в плейлиста с траш. И честно (но грубо) казано, тези 3-4 песни са ми достатъчни, за да нямам нужда от остатъка в албума. Пак повтарям, потретвам и подесетвам - албумът не е лош сам по себе си, но далеч не е и най-доброто, с което LOTD ще бъдат запомнени. Оставям му оценка над средната само заради няколко песни и защото харесвам групата и този стил. Иначе можеше и по-малко.
+ + + + +
Олд-скул траш до дупка - духът на тази музика от края на 80-те и началото на 90-те е жив!
Някои жестоки рифове, на които може да те заболи вратът от куфеене.
Навяват се асоциации с някои от най-обичаните имена в жанра.
- - - - -
Някои жестоки рифове, на които може да те заболи вратът от куфеене.
Навяват се асоциации с някои от най-обичаните имена в жанра.
- - - - -
Силно омазан звук (особено откъм барабани), без видима причина.
3-4 парчета са достатъчни, за да се почувстваш така, сякаш си чул целия албум.
Еднообразно звучене и нищо ново като цяло.
3-4 парчета са достатъчни, за да се почувстваш така, сякаш си чул целия албум.
Еднообразно звучене и нищо ново като цяло.
IF YOU LIKE
Sodom, Fueled By Fire, Kataklysm, Suicidal Angels, Toxic Holocaust и др.
Автор: Undepth
[6/10]
0 Response for the "Legion of the Damned - Ravenous Plague"
Публикуване на коментар