Трето място в iTunes Metal Chart, първо място в местните iTunes Metal чартове на Германия и Австрия и 11-то място във Великобратиния - това е част от статистиката за интереса към "We Are The Mess" - новият албум на германците Eskimo Callboy. Те са кошмарът на праволинейния метъл фен. Те не се съобразяват със стилови граници и, както сами и много често казват - просто правят музиката, която харесват. А когато на нас ни се отвори възможност да направим интервю с Кевин Ратайчак (вокали, крайният вдясно на снимката), веднага се възползвахме от нея. Приятно четене!
TMB: Здрасти, Кевин! От две години насам се чудя - какво всъщност значи Eskimo Callboy?
Кевин: О, ще те разочаровам, зад името няма някаква голяма история. Една вечер бяхме навън по мъжки. По това време дори не се бяхме и замисляли да сформираме Eskimo Callboy. Даниел, нашият басист, беше изпил няколко бири и измисляше наистина нелепи имена на групи. Изведнъж му хрумна това име - Eskimo Callboy. Звучеше забавно и нелепо, затова го запомнихме. На по-късен етап, когато напуснахме стария си проект и решихме да сформираме нова група, името отново изскочи. Вече имахме няколко песни, както и идея за това как бихме искали да ни оценят като група. Eskimo Callboy просто ни пасна перфектно. И така взехме името.
Наистина ли сте чак такива парти животни, или е просто имидж?
Наистина много обичаме да купонясваме и наистина сме приятели и извън групата. Така де, кой не обича да си изкарва добре? Когато сформирахме групата, имахме само по няколко концерта през уикендите, така че по това време можехме да си позволим да купонясваме по цяла нощ. Но с времето стана по-трудно. Никой не може да купонясва през всичките 20 дни на турне, без да е пълен провал на сцената. Трябва да се уверим, че можем да се представим качествено, а не мога да гарантирам това, ако съм спал само два часа. Имам предвид - да, забавляваме се, но не е ли това най-важното в крайна сметка? И хората, които идват на шоуто, също се забавляват. Правим си купона на сцената. И ни харесва да го правим заедно с всички дошли.
Много групи казват, че са "узрели" във втория си албум. При вас как е?
"Узряването" е една от онези подвеждащи идеи. Да растеш и да правиш своята музика няма нищо общо с "узряването". Може да откриеш себе си в музикално и креативно отношение в процеса на писане на музика, но ние като музиканти просто правим това, което ни харесва. Не искаме да си поставяме каквито и да е граници. "Узряването" в музиката винаги е свързано с това да конкретизираш и изчистиш стила си. Това обаче те ограничава, защото тогава хората могат много лесно да те категоризират и това създава очаквания и граници. Затова, пак казвам - ние просто правим това, което ни харесва.
И все пак, как би определил стила на групата? Аз бих го нарекъл "електронно повлиян парти метълкор с елементи на поп, денс, транс, дъбстеп и стабилно количество алкохол и цици"...
Хахахаха, това е добро! Звучи страхотно! Мисля, че можем да започнем да го използваме веднага. Но все пак, за това говорех и преди малко - защо ни е да си поставяме стилови граници? Не може ли просто да правим музика без тях? Имам чувството, че някои хора сънуват кошмари, ако групите им в iTunes не са категоризирани в определен жанр. Не казвам, че сме някакви абсолютно уникални, но пък си правим НАШАТА си музика - тази, която харесваме. И харесваме всякаква музика, не само един жанр - метъл, хип-хоп, деткор, фолк - можеш да откриеш красотата на музиката по много начини и в много стилове.
А какво вдъхновява вашата музика? Защото, честно казано, не се сещам за друга група, която да прави точно това, което правите вие.
О, благодаря много, радвам се да чуя, че мислиш така. Иначе, знаеш, всеки си има своите влияния. Сигурно има причина да не правим блек метъл. Не че не харесваме блек метъл, напротив. Израснахме с рок музиката от плочите на татковците ни с Deep Purple, но постепенно развхме вкуса си с групи като Deftones, Slipknot, Sepultura, Marylin Manson и дори Dimmu Borgir и Cradle of Filth. Сега вкусът ни е по-балансиран и слушаме много различни стилове. Харесваме всякакъв вид "-кор", но и добре направена поп-музика. Добрите групи са нашето вдъхновение да правим наша собствена музика. И няма нищо лошо да си повлиян, стига да не копираш - въпросът е да добавиш своя стил към музиката, която харесваш. И така музиката се развива.
За каква публика е предназначен "We Are The Mess"?
Нямаме конкретен таргет. Както казах, ние правим музика, която ние самите да харесваме. А ако хората харесат това, което правиш, това вече е приятен страничен ефект. Правим музиката си за хора, които ни харесват за това, което сме, а на за това, което очакват от нас да бъдем. Сигурни затова имаме много различни слушатели. В началото ни харесваха предимно млади хора, но сега дори някои от старите разбраха, че ние просто искаме да възпеем добрите моменти в живота, а не да рушим идеите за метъл и хардкор, както някои си мислят. С две думи - виждаме, че има много различни хора на нашите концерти и това ни харесва. Понякога идват дори родители с деца, облечени с наши тениски!
Мислиш ли, че има война между "стария" и "новия" метъл?
Уви, има. Мразя я! Защо трябва да има война?! Всеки си има вкус. Популярната музика не е нищо повече от отражение на предпочитанията на артистите на съвременната музикална сцена, защото те слушат и творят музиката, която самите те харесват. Всяка ера има своите герои. Оценявам добрата музика от миналото, но мисля, че и обратният процес е възможен.
Съдейки по някои интернет коментари, групата ви има доста хейтъри. Веднъж дори видях коментар от сорта на "Ще отида на концерта им, за да ги пребия". Случвало ли ви се е нещо подобно?
Хахаха, да, знам за какво говориш. Когато хората гледат нашите клипове и слушат музиката ни и не харесат това, което виждат, тогава понякога неконтролируемата им агресия се изразява в подобни тъпи коментари. Повече от тези анонимни ч*киджии обаче не биха казали и думичка в лицата ни. Те си мислят, че сме някакви тийнейджърчета, но ако някой наистина много иска да ни набие - нека пробва. Аз съм 1,94м висок и няма за пръв път да вляза в бой. За щастие обаче, когато срещнем хора, които не ни харесват, ние винаги говорим с тях с подходящите думи. Отворени сме към градивна критика. Иначе има хора, които ни наричат "некадърни" и музиката ни "евтина". Те нямат никаква идея колко много работим, за да създаваме музиката си. Ние кажи-речи живеем в студиото. Това е сериозна работа. Да, нямаме по 10 луди китарни сола в песните си, но не защото не можем да ги изсвирим, а защото чисто и просто не ни кефи и не отива на музиката ни.
Нека те върна към албума. В началото на "Final Dance" има пасаж (0:47-1:01), заради който насмалко не си строших бюрото от куфеене. Кой го измисли?!
Хахахаха, супер, мерси отново! Е, знаеш, винаги сме имали електронни "куки" в песните си и винаги сме искали да направим песен с електроника, която държи само една напрегната нота. Точно този пасаж беше групова работа, завършена от китаристите ни Даниел и Паскал. Това всъщност е и една от любимите ми песни в албума, затова много се радвам, че ти харесва!
А коя песен според теб най-добре представя албума? И коя ще изненада слушателя най-много?
Много ми е трудно да кажа коя е най-представителната. Една от любимите ни е "Jagger Swagger", защото е... нещо различно. Тя със сигурност ще изненада слушателя, защото представя изцяло нова страна на Eskimo Callboy - с гост-вокалисти (Deuce и Callejon, бел.ред.), 8-струнни китари и прочие. "Party at the Horror House" пък изглежда като страхотна песен за на живо и която създава много добро настроение. Мисля, че тя е доста представителна. "We Are the Mess" и "Final Dance" също. Виждаш, трудно ми е да реша.
Окей, нека минем на по-глобална тема. Каква е разликтаа между тежката музика в САЩ и Европа?
Мисля, че разликата не е в правенето, а по скоро в подкрепата към сцената и към самите групи. Някои хора казват, че звучим много "американски", каквото и да значи това. Но ние сме германци. Мисля, че въпросът донякъде зависи и от това колко е голяма държавата. В САЩ можеш да достигнеш до много повече хора, докато в Европа често си ограничен от границите на държавата си. Facebook и YouTube много помагат в случая, но също са ограничени от вътрешни параметри за търсене. Пък и американците мислят малко по-мащабно. В крайна сметка обаче, харесвам и двете сцени.
Няколко вечни въпроса. Какво мислиш за съвременната метъл сцена? И кои бяха последните албуми, които си купи?
Обичаме да подкрепяме местната сцена и приятелските ни банди. Това е нещото, което наистина искаме да "присвоим" от хардкор сцената - единството и задружността. Ето, напоследък си купихме новите албуми на нашите приятели от Vitja, Any Given Day и To The Rats & Wolves. Сцената обаче доста се промени, а интернет почти напълно уби смисъла да си купуваш физически копия, но пък от друга страна дава възможност музиката ти да бъде чута от много по-широка публика, особено с помощта на социалните мрежи. Може би затова по-старите метъли казват, че качеството на композирането е намаляло за сметка на количеството. Да, но не трябва да забравяме и факта, че и конкуренцията става все по-голяма. Има хиляди групи, правещи това, което обичат и могат лесно да го покажат на публиката. Така че все още се налага да си добър. Но след 20 години вероятно и аз ще казвам на децата си същата скапана фраза: "Всичко беше по-добро по мое време".
Най-добрият албум за 2013-та и най-добрият албум, правен някога?
За 2013-та единият със сигурност е "Veto" на Heaven Shall Burn. Другият - "One of Us Is the Killer" на The Dillinger Escape Plan. Харесахме и "Nothing Was the Same" на Drake. А най-добър за всички времена... лично за мен е "Machine Head" на Deep Purple редом с концерта им "Made in Japan". Има обаче и шедьоври като "Hollywood" на Marylin Manson, "Iowa" на Slipknot и "White Pony" на Deftones.
Работите ли нещо извън Eskimo Callboy?
Нямаме време за странични работи. Аз съм студент, но дори не мога да намеря време да си завърша последния семестър заради работата по групата. Същото важи и за останалите. Имаше един момент, в който трябваше да вземем решение между всекидневния си живот и музиката и мисля, че взехме правилното решение. Можем да живеем от музика като цяло, да си позволяваме необходимите неща за живот, това е важното. Луксът за нас е животът, който живеем, докато сме на турне, свирейки нашата си музика.
Имате ли си някакви странични проекти, за които трябва да знаем?
Пея под душа, но това не е страничен проект, хаха. Eskimo Callboy използва цялата ни креативна енергия.
Къде ти се иска да свирите най-много?
Главната сцена на Вакен! Или стадион с 360-градусов изглед, би било жестоко! Или open-air концерт на плажа! Но за нас е по-важно пред какви хора ще свирим, защото най-важно е настроението. Големите фестивали са супер, но харесваме и онези малки клубове или барове, като тези, в които свирихме в Ню Орлиънс, например.
Къде може да ви гледа човек в идните месеци?
В момента репетираме новото си сценично шоу и нямаме търпение да се върнем на сцената! 3 седмици стигат! Очакват ни турне по случай пускането на албума, което вече е напълно разпродадено, турне в Япония и европейско турне, на което сме хедлайнери. Отделно, ще заснемем и видео за втория сингъл от албума. Изобщо, толкова много неща се случват в момента, че сме много ентусиазирани за 2014-та.
Последен въпрос отникъде - често използвате думата "swag" в песните си. Какво значи тя за вас?
О, тази дума е просто ужасна и неадекватна. Сложихме я в името на една песен, просто защото звучи... много прееб*но. Хората, които я използват, вероятно биха я дефинирали като синоним за абсолютна готиност и огромна самовлюбеност. Всъщност, пасва перфектно, хахаха. Виждаш ли, не се взимаме твърде насериозно.
Има ли нещо, което искаш да кажеш, а не те попитахме?
А, не, благодаря, вече казах много, хаха.
Благодаря ти за отделеното време! Чао и успех!
Всичко най!
Кевин: О, ще те разочаровам, зад името няма някаква голяма история. Една вечер бяхме навън по мъжки. По това време дори не се бяхме и замисляли да сформираме Eskimo Callboy. Даниел, нашият басист, беше изпил няколко бири и измисляше наистина нелепи имена на групи. Изведнъж му хрумна това име - Eskimo Callboy. Звучеше забавно и нелепо, затова го запомнихме. На по-късен етап, когато напуснахме стария си проект и решихме да сформираме нова група, името отново изскочи. Вече имахме няколко песни, както и идея за това как бихме искали да ни оценят като група. Eskimo Callboy просто ни пасна перфектно. И така взехме името.
Наистина ли сте чак такива парти животни, или е просто имидж?
Наистина много обичаме да купонясваме и наистина сме приятели и извън групата. Така де, кой не обича да си изкарва добре? Когато сформирахме групата, имахме само по няколко концерта през уикендите, така че по това време можехме да си позволим да купонясваме по цяла нощ. Но с времето стана по-трудно. Никой не може да купонясва през всичките 20 дни на турне, без да е пълен провал на сцената. Трябва да се уверим, че можем да се представим качествено, а не мога да гарантирам това, ако съм спал само два часа. Имам предвид - да, забавляваме се, но не е ли това най-важното в крайна сметка? И хората, които идват на шоуто, също се забавляват. Правим си купона на сцената. И ни харесва да го правим заедно с всички дошли.
Много групи казват, че са "узрели" във втория си албум. При вас как е?
"Узряването" е една от онези подвеждащи идеи. Да растеш и да правиш своята музика няма нищо общо с "узряването". Може да откриеш себе си в музикално и креативно отношение в процеса на писане на музика, но ние като музиканти просто правим това, което ни харесва. Не искаме да си поставяме каквито и да е граници. "Узряването" в музиката винаги е свързано с това да конкретизираш и изчистиш стила си. Това обаче те ограничава, защото тогава хората могат много лесно да те категоризират и това създава очаквания и граници. Затова, пак казвам - ние просто правим това, което ни харесва.
И все пак, как би определил стила на групата? Аз бих го нарекъл "електронно повлиян парти метълкор с елементи на поп, денс, транс, дъбстеп и стабилно количество алкохол и цици"...
Хахахаха, това е добро! Звучи страхотно! Мисля, че можем да започнем да го използваме веднага. Но все пак, за това говорех и преди малко - защо ни е да си поставяме стилови граници? Не може ли просто да правим музика без тях? Имам чувството, че някои хора сънуват кошмари, ако групите им в iTunes не са категоризирани в определен жанр. Не казвам, че сме някакви абсолютно уникални, но пък си правим НАШАТА си музика - тази, която харесваме. И харесваме всякаква музика, не само един жанр - метъл, хип-хоп, деткор, фолк - можеш да откриеш красотата на музиката по много начини и в много стилове.
А какво вдъхновява вашата музика? Защото, честно казано, не се сещам за друга група, която да прави точно това, което правите вие.
О, благодаря много, радвам се да чуя, че мислиш така. Иначе, знаеш, всеки си има своите влияния. Сигурно има причина да не правим блек метъл. Не че не харесваме блек метъл, напротив. Израснахме с рок музиката от плочите на татковците ни с Deep Purple, но постепенно развхме вкуса си с групи като Deftones, Slipknot, Sepultura, Marylin Manson и дори Dimmu Borgir и Cradle of Filth. Сега вкусът ни е по-балансиран и слушаме много различни стилове. Харесваме всякакъв вид "-кор", но и добре направена поп-музика. Добрите групи са нашето вдъхновение да правим наша собствена музика. И няма нищо лошо да си повлиян, стига да не копираш - въпросът е да добавиш своя стил към музиката, която харесваш. И така музиката се развива.
За каква публика е предназначен "We Are The Mess"?
Нямаме конкретен таргет. Както казах, ние правим музика, която ние самите да харесваме. А ако хората харесат това, което правиш, това вече е приятен страничен ефект. Правим музиката си за хора, които ни харесват за това, което сме, а на за това, което очакват от нас да бъдем. Сигурни затова имаме много различни слушатели. В началото ни харесваха предимно млади хора, но сега дори някои от старите разбраха, че ние просто искаме да възпеем добрите моменти в живота, а не да рушим идеите за метъл и хардкор, както някои си мислят. С две думи - виждаме, че има много различни хора на нашите концерти и това ни харесва. Понякога идват дори родители с деца, облечени с наши тениски!
Мислиш ли, че има война между "стария" и "новия" метъл?
Уви, има. Мразя я! Защо трябва да има война?! Всеки си има вкус. Популярната музика не е нищо повече от отражение на предпочитанията на артистите на съвременната музикална сцена, защото те слушат и творят музиката, която самите те харесват. Всяка ера има своите герои. Оценявам добрата музика от миналото, но мисля, че и обратният процес е възможен.
Съдейки по някои интернет коментари, групата ви има доста хейтъри. Веднъж дори видях коментар от сорта на "Ще отида на концерта им, за да ги пребия". Случвало ли ви се е нещо подобно?
Хахаха, да, знам за какво говориш. Когато хората гледат нашите клипове и слушат музиката ни и не харесат това, което виждат, тогава понякога неконтролируемата им агресия се изразява в подобни тъпи коментари. Повече от тези анонимни ч*киджии обаче не биха казали и думичка в лицата ни. Те си мислят, че сме някакви тийнейджърчета, но ако някой наистина много иска да ни набие - нека пробва. Аз съм 1,94м висок и няма за пръв път да вляза в бой. За щастие обаче, когато срещнем хора, които не ни харесват, ние винаги говорим с тях с подходящите думи. Отворени сме към градивна критика. Иначе има хора, които ни наричат "некадърни" и музиката ни "евтина". Те нямат никаква идея колко много работим, за да създаваме музиката си. Ние кажи-речи живеем в студиото. Това е сериозна работа. Да, нямаме по 10 луди китарни сола в песните си, но не защото не можем да ги изсвирим, а защото чисто и просто не ни кефи и не отива на музиката ни.
Нека те върна към албума. В началото на "Final Dance" има пасаж (0:47-1:01), заради който насмалко не си строших бюрото от куфеене. Кой го измисли?!
Хахахаха, супер, мерси отново! Е, знаеш, винаги сме имали електронни "куки" в песните си и винаги сме искали да направим песен с електроника, която държи само една напрегната нота. Точно този пасаж беше групова работа, завършена от китаристите ни Даниел и Паскал. Това всъщност е и една от любимите ми песни в албума, затова много се радвам, че ти харесва!
А коя песен според теб най-добре представя албума? И коя ще изненада слушателя най-много?
Много ми е трудно да кажа коя е най-представителната. Една от любимите ни е "Jagger Swagger", защото е... нещо различно. Тя със сигурност ще изненада слушателя, защото представя изцяло нова страна на Eskimo Callboy - с гост-вокалисти (Deuce и Callejon, бел.ред.), 8-струнни китари и прочие. "Party at the Horror House" пък изглежда като страхотна песен за на живо и която създава много добро настроение. Мисля, че тя е доста представителна. "We Are the Mess" и "Final Dance" също. Виждаш, трудно ми е да реша.
Окей, нека минем на по-глобална тема. Каква е разликтаа между тежката музика в САЩ и Европа?
Мисля, че разликата не е в правенето, а по скоро в подкрепата към сцената и към самите групи. Някои хора казват, че звучим много "американски", каквото и да значи това. Но ние сме германци. Мисля, че въпросът донякъде зависи и от това колко е голяма държавата. В САЩ можеш да достигнеш до много повече хора, докато в Европа често си ограничен от границите на държавата си. Facebook и YouTube много помагат в случая, но също са ограничени от вътрешни параметри за търсене. Пък и американците мислят малко по-мащабно. В крайна сметка обаче, харесвам и двете сцени.
Няколко вечни въпроса. Какво мислиш за съвременната метъл сцена? И кои бяха последните албуми, които си купи?
Обичаме да подкрепяме местната сцена и приятелските ни банди. Това е нещото, което наистина искаме да "присвоим" от хардкор сцената - единството и задружността. Ето, напоследък си купихме новите албуми на нашите приятели от Vitja, Any Given Day и To The Rats & Wolves. Сцената обаче доста се промени, а интернет почти напълно уби смисъла да си купуваш физически копия, но пък от друга страна дава възможност музиката ти да бъде чута от много по-широка публика, особено с помощта на социалните мрежи. Може би затова по-старите метъли казват, че качеството на композирането е намаляло за сметка на количеството. Да, но не трябва да забравяме и факта, че и конкуренцията става все по-голяма. Има хиляди групи, правещи това, което обичат и могат лесно да го покажат на публиката. Така че все още се налага да си добър. Но след 20 години вероятно и аз ще казвам на децата си същата скапана фраза: "Всичко беше по-добро по мое време".
Най-добрият албум за 2013-та и най-добрият албум, правен някога?
За 2013-та единият със сигурност е "Veto" на Heaven Shall Burn. Другият - "One of Us Is the Killer" на The Dillinger Escape Plan. Харесахме и "Nothing Was the Same" на Drake. А най-добър за всички времена... лично за мен е "Machine Head" на Deep Purple редом с концерта им "Made in Japan". Има обаче и шедьоври като "Hollywood" на Marylin Manson, "Iowa" на Slipknot и "White Pony" на Deftones.
Работите ли нещо извън Eskimo Callboy?
Нямаме време за странични работи. Аз съм студент, но дори не мога да намеря време да си завърша последния семестър заради работата по групата. Същото важи и за останалите. Имаше един момент, в който трябваше да вземем решение между всекидневния си живот и музиката и мисля, че взехме правилното решение. Можем да живеем от музика като цяло, да си позволяваме необходимите неща за живот, това е важното. Луксът за нас е животът, който живеем, докато сме на турне, свирейки нашата си музика.
Имате ли си някакви странични проекти, за които трябва да знаем?
Пея под душа, но това не е страничен проект, хаха. Eskimo Callboy използва цялата ни креативна енергия.
Къде ти се иска да свирите най-много?
Главната сцена на Вакен! Или стадион с 360-градусов изглед, би било жестоко! Или open-air концерт на плажа! Но за нас е по-важно пред какви хора ще свирим, защото най-важно е настроението. Големите фестивали са супер, но харесваме и онези малки клубове или барове, като тези, в които свирихме в Ню Орлиънс, например.
Къде може да ви гледа човек в идните месеци?
В момента репетираме новото си сценично шоу и нямаме търпение да се върнем на сцената! 3 седмици стигат! Очакват ни турне по случай пускането на албума, което вече е напълно разпродадено, турне в Япония и европейско турне, на което сме хедлайнери. Отделно, ще заснемем и видео за втория сингъл от албума. Изобщо, толкова много неща се случват в момента, че сме много ентусиазирани за 2014-та.
Последен въпрос отникъде - често използвате думата "swag" в песните си. Какво значи тя за вас?
О, тази дума е просто ужасна и неадекватна. Сложихме я в името на една песен, просто защото звучи... много прееб*но. Хората, които я използват, вероятно биха я дефинирали като синоним за абсолютна готиност и огромна самовлюбеност. Всъщност, пасва перфектно, хахаха. Виждаш ли, не се взимаме твърде насериозно.
Има ли нещо, което искаш да кажеш, а не те попитахме?
А, не, благодаря, вече казах много, хаха.
Благодаря ти за отделеното време! Чао и успех!
Всичко най!
0 Response for the "ИНТЕРВЮ: Кевин Ратайчак от Eskimo Callboy"
Публикуване на коментар