Новият албум на ARP по особен начин успя да ме убеди, че трябва да напиша няколко думи за него, макар в последно време очакванията към него са по-скор оза тривиални творби. Аз пък подходих без никакви очаквания, защото в последните пет, а по-вeроятно дори и десет години всичко запомнящо се, което хер Пел издаде, можеше спокойно да бъде събрано и в един албум. Както обаче често се получава, изненадата е изненада, за да те изненада.
Използваният класически и винаги работещ метод с инструментално интро и сега е налице и открива "Into the Storm", като приятно и ненатрапчиво спомага за навлизане в едно от най-добрите парчета в албума - "Tower of Lies". Не знам дали сте забелязали, но ако не сте, направете си експеримент да прослушате вторите песни в албумите на ARP назад във времето и ще откриете, че са възможно най-ударните в съответните творби. Но като се е случвало преди, така и сега следва малко пълнеж. Трябва обаче да се отбележи, че "Burning Chains" звучи така, сякаш е направена нарочно по начин, който да покаже възможностите на новия барабанист Бои Рондинели (заместил мистър Мускуло - Майк Терана), което едва ли е нужно с оглед визитната му картичка, но карай. Отново по утъпкания път се натъкваме на баладичната "When the Тruth Hurts", която е истински убиец на корави женски сърца и въпреки че живеем в не особено романтичен свят, това е музика, която си струва да се използва по предназначение. Седем минути (почти) е време, за което могат да се случат много неща. Ако не ви стига, прескачайте бързо до кавъра на Neil Young - "Hey Hey My My" (да не се чете "neu neu mu mu").
Нека се върнем в коловоза с "Changing Times", където определено е направена лека (или не чак толкова) заемка от еднa песен на колегите Scorpions. Така де - целият откриващ риф. Но песента е готина като цяло и си заслужава. Следва пак малко пълнеж, за да дойде времето на опуса "Into the Storm". Е, ето това е онзи АRP, който в далечната 94-та ми отвя главата с "Between the Walls". Песен в стил "Casbah", a Джони Джиоели е такова гласище (има ли някой, който се съмнява в това?), че ми е трудно да си представя къде и как се събира толкова глас в едно човешко тяло. Бавна, тежка и навяваща асоциации за Diо, плюс нежна ориенталска нишка, прорязваща цялата композиция, песента е от онези, дето успяват да те накарат да поскимтиш от удоволствие. А ако ме послушате да спрете до тук, ще постъпите правилно. Не си пускайте лимитед едишъни и прочие други неща! Бонусите омазват ситуацията в този случай. Вярно, че е въпрос на вкус, но обикновенно като изядеш десерта, не си поръчваш ордьовър.
Накрая, за да дозащитя положителната си оценка за албума ще кажа, че ARP явно има какво още да ни демонстритра и предричам в близко бъдеще някаква стилова забежка, с която да ни покаже, че може и има по-различен поглед върху собственото си изкуство. Да видим пък.
+ + + + +
Изненадващ албум по своята същност с оглед последните няколко издания.Класически подход, утвърден с времето и наложен като собствен стил.Отличавщо добри песни, които правят баланса в албума.
- - - - -
- - - - -
Отново нещо не достига, за да се прехласнем тотално.
Бонусите, които обикновено са за добро, в случая хич не са.
Трябва си му на АRP някаккво ново вдъхновение и това си е.
Бонусите, които обикновено са за добро, в случая хич не са.
Трябва си му на АRP някаккво ново вдъхновение и това си е.
IF YOU LIKE
Gotthard, Dio, Scorpions, UDO, Jorn, Аxxis, Primal Fear, Steeler и др.
Автор: Nightice
[7/10]
