От/Год: САЩ, 2014
Лейбъл: Century Media/Animato
50 на 50. Или ще е добър, или не, нали така? Де да беше толкова просто. При Iced Earth няма прости неща. Затова ви предупреждавам отсега да не си правите илюизии, че ще чуете веднъж "Plagues of Babylon" и ще знаете отговорите на всички въпроси, свързани с него. Албумът е сложен.
Нека започнем с това, че откриващата (и заглавна) песен носи със себе си твърде много несигурност и дори малко вялост. Епичните барабани в началото ни подгряват добре за скоростно избухване... но не. Интрото свършва, песента се развива, а ти неусетно започваш да размахваш ръка, сякаш казвайки "Давай, давай, давай, по-бързо". С други думи, средното темпо като цяло не е най-добрия избор за въведение към един съвсем не къс албум. Виж, "Democide" е друга бира. Темпо, мощ, мелодия, заряд и дух като за последно. Истинските Iced са тук. И може би свиквам, но Стю Блок съвсем се доближава до нещата, които правеше Мат Барлоу. Навлизайки все по-навътре в албума пък откриваме и онези места, които или не забелязваме, или наричаме запълване на времето. И макар в "Among the Living Dead" да се дочува гласа на Ханзи Кюрш (Blind Guardian), вялостта, за която в началото споменах, отново напомня за себе си.
Странно или не, но идеята за песен с име "The End" точно в средата на албума ми харесва. Именно тя е и сред най-добрите в албума, защото носи в себе си онзи специфичен Iced Earth-ски дух, който често липсва в албума, но някои биха могли да доловят и определени "мейдънски" влияния. Акустичната китара и камбаненият звън в края на парчето пък са един прекрасен завършек на първата част от албума. И тъкмо когато нещата отново тръгват добре, началото на албума сякаш се повтаря със следващата "If I Could See You". Вяла работа. За щастие нещата отново си идват на мястото с "Cthulhu" - в нея добре познатите ритъм и мелодия плавно се оплитат във вихрен танц и "вдигат топката" за следващите две парчета - "Peacemaker" (с прекрасно и различно начало) и "Parasite". Те са от онзи тип песни, които са на ръба да ти харесат, но все нещо не им стига (или просто имат излишни влияния от 80-тарския хард рок? - бел. ред.).
Албумът свършва (или поне трябваше да свърши) със "Spirit of the Times", където асоциациите с предишни албуми, приключващи по подобен начин, са неизменни и се изразяват в епичен припев, споделящ компанията на запомнящ се риф. За да разчупят стереотипа, обаче (и да се влеят в другия - онзи, дето всички свирят с всички), Iced Earth са добавили кавър на парчето "Highwayman" (класика от Уили Нелсън, Джони Кеш, Вейлън Фженингс и Крис Кристофърсън), а за разкош са поканили Ръсел Алън (Symphony X) и Михаел Поулсен (Volbeat) да им помогнат при изпълнението. Хубаво, дори чудесно, макар и песента да започва така, сякаш Manowar са им влетяли в студиото. Едва ли са имали нужда от това, ама карай. Встрани от това, добре им се е получила преработката, дори и в комплект с леко нецензурното outro.
Да обобщим с няколко думи - Iced Earth са една от бандите със строга идентичност и специфично звучене, изграждано дълги години, преминало през своеобразния си апогей в края на 90-те и началото на новото хилядолетие. Сега, в търсене на нови върхове, с утвърдените вече нови лица и с предишен албум, загатващ огромен потенциал, ми се струва, че "Plagues of Babylon" трябваше да надмине очакванията. За съжаление, обаче, той вероятно ще бъде оценен високо само от най-верните Iced фенове. Смятам, че добавянето на повече скорост, агресия и хъс щяха да бъдат в огромен плюс за албума, но от друга страна залагам, че когато на 2-ри февруари ги видим на живо тук в България, Iced Earth ще успеят да ни убедят колко различно може да звучат песни, които сме подценили прибързано. Може би и затова албумът като цяло ми остави позитивни впечатления. А ако ме посочите с пръст и ме наречете "пристрàстен" - ми... няма да сбъркате.
+ + + + +
Без много изненади, но при Iced Earth това май е добре.
Както изглежда, Стю Блок за момента се бетонира зад микрофона, което е добре.
Нестандартен кавър за промяна на вече утвърдени традиции или просто за кеф.
Много изкушаващо deluxe box издание на албума.
- - - - -
Както изглежда, Стю Блок за момента се бетонира зад микрофона, което е добре.
Нестандартен кавър за промяна на вече утвърдени традиции или просто за кеф.
Много изкушаващо deluxe box издание на албума.
- - - - -
Липса на повече агресия, скорост и хъс в повече от половината парчета.
Средното темпо просто идва в повече, особено за албум с такава голяма дължина.
Цената на deluxe box изданието би накарала и някой богат датчанин да си преосмисли бюджета.
Средното темпо просто идва в повече, особено за албум с такава голяма дължина.
Цената на deluxe box изданието би накарала и някой богат датчанин да си преосмисли бюджета.
IF YOU LIKE
Grave Digger, Nevermore, Symphony X, Blind Guardian, Pyramaze, Manowar и др.
Автор: Nightice
[6.5/10]
0 Response for the "Iced Earth - Plagues of Babylon"
Публикуване на коментар