Още от обложката си личи, че това не е обикновенна метъл група. Не защото се свири нещо много специално, а защото са пет жени и един мъж. Интересно, сам с толкова много дами, особено на път... не съм сигурен дали трябва да му завиждам или да му съчувствам. Но както и да е.
Още с първата си песен Arven успяха да опровергаят първоначалния ми скептицизъм. "Believe" притежава бърз "пауър" риф (ако някой си мисли, че жените не могат да свирят - да се засрами и да чуе), много мелодия и добро финално соло, а хоровите беквокали допълват перфектно тези на Карина Ханселман. "Don't Look Back" леко смъква темпото, но продължава добрата китарна работа, а хоровото пеене в края пасва идеално като корсетна рокличка. Интересно става отново и в "The One For Me", в която се включва Стефан Шмидт (Van Canto/Heavatar). Той идва точно навреме и внася нужното разнообразие, тъй като еднотипното пеене на Карина Ханзелман започва вече леко да доскучава. Гласовете на двамата се допълват идеално и въпреки баналния текст (нещо присъщо за всички песни в албума), този трак се очертава като най-силен в албума, със своите резки темпови смени и много точно поставените клавиши. "Cercle D'emeraude" пък е сравнително дълъг, но за сметка на това много свеж и интересен инструментал с лек, цигуларски фолк привкус, който отива адски много на звученето на групата и ни остава да се питаме защо не е използван и в други парчета. Очаквано, в албума има и 3-4 балади. По-отличимите от тях са "Rainsong", "All I Got" (която обаче е доста скучна преди появата на китарите в средата ѝ), "In Your Dreams" и приятно епичната "My Fall".
След продължителни преслушвания осъзнах, че на много от песните им липсва елемент на завършеност и като цяло - нещо, което да откроява групата от трилионите други симфо-метъл банди с женски вокали. Хоровете, беквокалите, симфоничните и фолк елементи ги има на малко места, но когато ги има - на Arven им се получават нещата. Групата определено трябва да подходи по-смело в използването им и тогава наистина ще успеят да напипат най-правилната формула за музиката си. Тук е и мястото да похваля дамите, че толкова добре се справят на сцена, доминирана почти изцяло от мъже, защото ако не знаех, че свирят жени, нямаше и да се сетя. Нямаше обаче и да ги похваля много за уменията. In your faces, sexism & feminism!
+ + + + +
Добра китарна работа от впечатляващата и с красота Анастасия Шмидт.
Страхотни клавишни включвания.
Много поводи за припяване, присвирукване и одобрително поклащане на глава.
Различни малки и рядко използвани елементи, пасващи перфектно на местата си...
- - - - -
Страхотни клавишни включвания.
Много поводи за припяване, присвирукване и одобрително поклащане на глава.
Различни малки и рядко използвани елементи, пасващи перфектно на местата си...
- - - - -
... но прекалено рядко използвани, заради което голяма част от песните звучат постно.
Пеенето на Карина не е лошо, но доста доскучава към средата.
Банални и скучни текстове.
Пеенето на Карина не е лошо, но доста доскучава към средата.
Банални и скучни текстове.
IF YOU LIKE
ReVamp, Leaves' Eyes, Pythia, Unshine, Hydria, Krypteria, Lunatica и др.
Автор: Reksy
[6/10]
Не лош албум, макар и да не съм голям фен на този стил метъл.
Между другото, може ли да публикувате ревю за албума на шведите Blazon Stone, които правят доста добър прочит на класическите албуми на Runnng Wild?