Вече започнах да губя следата - кое Rhapsody кое е и на кой е. Затова, ако и вие сте заплеси като мен - в това ревю ще говорим за Rhapsody of Fire - групата, която Лука Турили напусна, за да направи свое си Rhapsody. И си личи, че я е напуснал, защото ROF вече звучат по-различно. Да, пак са симфонични, пак са пауър и пак са епични, но с Лука начело на китарите и оркестрациите нещата просто стояха по-добре.
Преди да съм зазвучал като фенбой искам да ви уверя, че ако някога сте хaресвали ROF, вероятно ще хaресате и "Dark Wings of Steel". И макар той да не e така бърз и по холивудски оркестрален като предшествениците си, в него личи желанието на групата за промяна и търсене на нови, не чак толкова бомбастични хоризонти. И все пак, преобладаващото бавно/средно темпо в албума ме изненадва, а в 8-минутната "My Sarcrifice" дори натежава. Единствено "Rising From Tragic Flames", "Silver Lake of Tears" и донякъде "Dark Wings of Steel" ни дават от онзи скоростен, мрачен и епичен пауър метъл, който сме свикнали да слушаме (и харесваме) в албумите на ROF, което, както и да го гледаме, не е много.
Може да се каже, че "Dark Wings of Steel" е много по-мрачен от предшествениците си и може би затова в него е залагано не толкова на скорост, колкото на маршово-епично средно темпо. Tо се усеща най-добре в 7-минутната "Angel of Light", "Tears of Pain", "Fly To Crystal Skies" и закриващата "Sad Mystic Moon" и в общи линии седи в основата на ритъма в почти целия албум. Липсата на скорост обаче нямаше да е чак такъв проблем, ако тя беше компенсирана с нещо наистина интересно, както се очаква от група от ранга на ROF.
За да обощим, с риск да се повторя и потретя - "Dark Wings of Steel" е по-мрачен и по-бавен от предните творби на ROF, но това в никакъв случай не значи, че е лош, особено при наличието на песни от сорта на "Silver Lake of Tears". А ако и без това ви се слуша малко по-различен вид пауър метъл - нещата стават "тамън" за вас. Пък и в крайна сметка - как да не чуеш какво има зад такава готина обложка?
+ + + + +
Имайки предвид тежкия удар с напускането на Лука Турили, ROF са се справили доста прилично.
Фабио Лионе отново доказва, че е идеалният глас за тази група, вече 10 поредни албума.
Там, където има скорост, заигравки между китара и клавишни и прочие - нещата много им се получават!
Не бих казал, че в албума има откровено слаби песни. Най-много 2-3 не толкова добри.
Близо час материал, скрит зад много готина обложка!
Фабио Лионе отново доказва, че е идеалният глас за тази група, вече 10 поредни албума.
Там, където има скорост, заигравки между китара и клавишни и прочие - нещата много им се получават!
Не бих казал, че в албума има откровено слаби песни. Най-много 2-3 не толкова добри.
Близо час материал, скрит зад много готина обложка!
- - - - -
Преобладаващо средно и бавно темпо, което не им отива много-много.
Загубени са големи порции епичност, бомбастичност и оркестрации.
Липсата на Лука Турили се усеща силно и мнозина няма да са никак доволни от промяната.
IF YOU LIKE
Загубени са големи порции епичност, бомбастичност и оркестрации.
Липсата на Лука Турили се усеща силно и мнозина няма да са никак доволни от промяната.
IF YOU LIKE
Stratovarius, Sonata Arctica, Dark Moor, Avantasia, Dragonland и др.
Автор: Testset
[7/10]
Привет пичове!
Ако може направете едно ревю и на Avatarium. По мое скромно мнение си заслужават, а Moonhorse е просто страхотна.