Питайте петима от метъл приятелите си какво мислят за този и предишния албум на Trivium и вероятно ще получите пет различни отговора. Това е един от главните признаци, по които да познаеш, че една банда е станала "голяма" - всеки има мнение за нея. А очакванията към големите банди са винаги големи и крайно различни. Затова вярвам, че на Trivium не им е лесно и че дори да не си го признават, усещат напрежението от тези очаквания. И макар големите медии вече да се спраскаха да хвалят "Vengeance Falls", аз мисля, че напрежението се е отразило на Trivium и в новия си албум те не са в най-върховата си форма.
Хубава черта на Trivium е, че никога не правят един и същи албум. Всеки път се учудвам, когато някой почне да реве, че еди-кой си албум не бил като предишния, бил комерс, продажнически боклук и прочие. Най-много такива глупости се казаха и изписаха за "In Waves", и то все от хора, които още не са разбрали, че Trivium обичат да правят нещо различно всеки път. И да, "Vengeance Falls" е различен от "In Waves", "Shogun", "The Crusade" и "Ascendancy". Не задължително по-хубав и не откровено по-лош, а различен. Повечето парчета в него обаче са по-опростени от най-опростените в "In Waves" и притежават един отчетлив Disturbed-ски заряд и звук, който надуших (и на който се чудих) още преди да разбера, че продуцент на този албум е Дейвид Дреймън от Disturbed. Това обяснява и специфичното удължаване на гласните "е" и "о", които преобладават и направо досаждат в песни като заглавната и "To Believe", като почти половината от последната преминава само в "Оооо" и "Ееее". Друг дразнещ проблем са еднаквеещите китари, което е нещо напълно нетипично за Trivium, които по принцип смазват с жестоки рифове. Сега те са доста по-малко за сметка на ниските насечени нули, пръснати из целия албум. С по-отчетливи рифове все пак се открояват сингълът "Strife" и 6-минутните "Incineration: The Broken World" и "Wake (The End Is Nigh)", които логично и поне според мен - безспорно - са и най-добрите песни в албума.
С риск да се повторя, не мисля, че "Vengeance Fall" е достатъчно добър албум за Trivium. И то не защото е различен, а защото в него почти напълно липсва онова усещане, че слушаш бъдещи легенди. Да, можеш добре да покуфееш на "No Way To Heal" (следващият сингъл може би?) и "Brave the Storm", да си спомниш за по-предните им творби в "Through Blood And Dirt And Bone". Може и да си обърнете масите малко след 3-тата минута в "Villainy Thrives", но ако сте честни със себе си - бихте ли определили "Vengeance Falls" за тотален успех? Аз не. О, и да не забравя - Дейвид Дреймън не е продуцентът за Trivium. Просто... не.
+ + + + +
Няма цялостно и откровено слаби парчета.
Там, където има повече рифове, се усеща и разбира защо Trivium вече са голяма група.
Редица поводи за куфеене, скачане и пеене на зарибяващите припеви заедно с Мат.
Двата 6-минутни трака в края оставят много добро финално впечатление.
Силни бонус тракове в специалното издание.
Там, където има повече рифове, се усеща и разбира защо Trivium вече са голяма група.
Редица поводи за куфеене, скачане и пеене на зарибяващите припеви заедно с Мат.
Двата 6-минутни трака в края оставят много добро финално впечатление.
Силни бонус тракове в специалното издание.
- - - - -
Прекалено често и дори досадно удължаване на гласните "о" и "е" в стил Disturbed.
В този ред на мисли, Дейвид Дреймън не е правилният продуцент за тази група.
Във финалния микс са оставени писти с честотата на 192-килобитова MP3-ка...
Много еднаквеещи китари и нетипични за групата "обикновени" парчета.
Два от бонус траковете са по-добри от почти всички останали парчета в албума.
В този ред на мисли, Дейвид Дреймън не е правилният продуцент за тази група.
Във финалния микс са оставени писти с честотата на 192-килобитова MP3-ка...
Много еднаквеещи китари и нетипични за групата "обикновени" парчета.
Два от бонус траковете са по-добри от почти всички останали парчета в албума.
IF YOU LIKE
A7X, BFMV, 5FDP, KSE, Machine Head, Disturbed, All That Remains, Metallica и др.
Автор: Undepth
[6.5/10]
Миксирането наистина е лошо, по-зле и от In Waves. Иначе добър метъл албум, не е кой знае какво, но радва.