Когато за първи път чух албума си казах "Ей това вече е метълкор, който не съм чувал изсвирен от друг". Личи си, че TDWP са изминали голямо разстояние, бягайки от клишетата и вече изглеждат като наистина зряла група в един не толкова зрял жанр. Това си е голямо постижение, но дали момчетата са успели да се задържат на крака при цялото това тичане по време на създаването на "8:18"?
"Gloom" отваря албума с бързи и отчетливи китари, фонова електроника, без клиширани рифове и досаден чъгинг. Тримата китаристи се справят страхотно, без да създават безразборна шумотевица и почти винаги свирят нещо различно, интересно и приятно за ухото. Още от тази песен можем да чуем и колко голям диапазон имат екстремните вокалите на Майк Храника, който преминава с лекота от ниски към високи крясъци, та чак до дълбоки грухтежи. Истинската сила на групата обаче си проличава в следващите два трака. В "Rumors" и "First Sight" имаме не само елементите от началната песен, но и изключително мелодични и запяващи се припеви. Чутото дотук оставя леко чувство на меланхолия в слушателя, но тези елементи са използвани толкова внимателно, че не сме наистина сигурни в съществуването им чак до идването на "War", която ни убеждава в това. Използвани са с много финес и са само леко загатнати в повечето песни, колкото да придадат мрачно и леко тъжно настроение на албума.
Наред идва едноименното парче, което въпреки краткостта си (~2 минути) притежава изключително силен текст и звучи така сякаш на групата ѝ е трябвало точно толкова, за да предаде посланието си. Малко след нея обаче групата рязко сменя посоката. "Care More" е бавна, почти напълно лишена от китари, меланхолична песен и повече прилича на интерлюдия, отколкото на цяла песен. Хубавото е, че веднага след нея бандата бързо си стъпва на краката и забива мощно до края на албума. Песните се връщат към звученето от началото на албума, но все така поддържат леко меланхоличната атмосфера чак до края.
Определено това не е случаен албум. TDWP са еволюирали в зряла и сериозна банда, правеща разпознаваем метълкор, под тяхно име, за което могат единствено да получат поздравления. Въпреки наличието на няколко спънки в албума (става предсказуем след средата) и някои нелеки прилики с други банди в жанра (особено BMTH и особено в иначе жестоката "Martyrs" и "Transgress"), албумът определено си заслужава. А ако успеете да приемете и високите крясъци, а не като главния редактор да ги заклеймите като "ненужно крякане" - то "8:18" почти със сигурност ще ви се хареса. Особено пък ако му дадете повече от едно слушане.
+ + + + +
Разпознаваемо звучене, много далеч от всички клишета в жанра.
Изключително силна (и тежка) китарна работа, особено като за метълкор албум.
Вокално разнообразие, изразено в 3 типа красъци + чисто пеене.
Електроника, клавиши, симфонични елементи и меланхолия за атмосфера.
Изключително силна (и тежка) китарна работа, особено като за метълкор албум.
Вокално разнообразие, изразено в 3 типа красъци + чисто пеене.
Електроника, клавиши, симфонични елементи и меланхолия за атмосфера.
- - - - -
Албумът става малко предвидим и дори леко еднообразен след средата.
Някои прекалено очевидни прилики с други банди.
Изисква задължително повече от едно слушане, за да може да се оцени правилно.
IF YOU LIKE
Някои прекалено очевидни прилики с други банди.
Изисква задължително повече от едно слушане, за да може да се оцени правилно.
IF YOU LIKE
August Burns Red, Miss May I, WCAR, BMTH, Asking Alexandria и др.
Автор: Reksy
[8/10]
Оценката е прекалено висока.Аз лично бих оценил този албум най-много с 5.Рифовете са еднообразни, подобно на BMTH.Без да звуча прекалено критично, но не е нормално да оценявате такива албуми с толкова високи оценки.
ПС1:Къде чухте пък меланхолия бре момци?!
ПС2:Харесвам някои метълкор банди, но все пак ако не съм споменал искам да кажа, че прекалено висока оценка давате на този албум.
Shte ima li review na I See Stars-New Demons?
Мислих си че няма да видя ревю на този албум след толкова чакане. Много се радвам че все пак го има вече! Лично за мен солиден албум.