Основното събитие в този албум на Korn е ясно - Head се завърна и даде надежди на феновете, че албумът ще бъде онзи добър стар Korn, с който са израснали. Ми да, ама не съвсем. Вярно, има очевадна и ушедърпаща разлика с "Path of Totality", но това нямаше как да не е така, след като Korn вече начесаха дъбстеп крастата си, пък и стилът бързо замря и омръзна на пренаситените си фенове, които се втурнаха в търсене на нова модерна шумотевица. Ако някой обаче е решил, че премахването на дъбстеп елементите автоматично означава нов "Issues" - съжалявам, но май ще е добре да се пренастрои на малко по-друга вълна.
Не знам за вас, но моят ентусиазъм относно завръщането на Head не бе чак толкова голям, имайки предвид поразително скучната му самостоятелна кариера. Вярвам, че и той усети това, иначе надали щеше да се завърне толкова бързо в единствения успешен проект, в който е участвал досега. Но пък да му се не види - тук му е мястото. Тук той звучи добре, тук може да развие идеите си и да му се получат нещата. И макар това хич да не си пролича от обидно слабия сингъл "Never, Never" и не докрай убедителнaта "Love & Meth", то силата на Korn се усеща в отварящата "Prey For Me" и тежката "Mass Hysteria", които са едни от най-добрите композиции, записвани от Korn в последните години. Все така интересни са още мрачната "Lullaby For a Sadist" и избиващите на индъстриъл метъл "Victimized" и "It's All Wrong", но за тяхна сметка са се намърдали баналната "Paranoid & Aroused" и пълнaта с разстроени китари и тонални разминавания "Punishment Time". Някак така, за баланс. Тук слагам и една скоба, че Korn имат толкова милиони фенове, че все някой от тях може да има напълно обратното на моето мнение, така че ако някой намира някаква извънредна красота в недолюбваните от мен тракове - да ме извинява.
Може само аз да мисля така и да не съм прав, но ми се струва, че TPS не е албумът на Korn, за който ще се говори с десетилетия. Не бих се съгласил и с хипотетичната друга крайност, която би заклеймила TPS като провал. Този път не бих казал и че "истината е по средата", защото това дори не е типичен албум за Korn. Басът вече не е на 5 стъпки пред останалите инструменти, електрониката е повече от друг път и като цяло в Korn май са се променили доста детайли. Не мога да сравня този албум нито с ранните на групата, нито с моя любим "Take a Look In the Mirror", нито със странните (политически коректно казано) албуми от последните 6 години, затова нека приемем, че Korn са издали един различен албум, който няма нужда от сравнения с предешствениците си. И нека да следим дали новата посока с новия стар китарист ще доведе до нови върхови постижения, или ще се окаже, че Korn вече са забравили как се правят големи хитове.
+ + + + +
Бандата дава вид на много добре функционираща и готова за нови подвизи.
Head се завърна и това си личи, защото точно тук, само в тази група, този човек е в свои води!
Дъбстеп елементите са намалени с около 99.5% от последния път, което е добре дошло.
Усеща се нещо ново, нещо старо, нещо по средата и нещо различно - и това прави албума интересен.
Head се завърна и това си личи, защото точно тук, само в тази група, този човек е в свои води!
Дъбстеп елементите са намалени с около 99.5% от последния път, което е добре дошло.
Усеща се нещо ново, нещо старо, нещо по средата и нещо различно - и това прави албума интересен.
- - - - -
Няма го ефектът "Уааау", който изглежда всички фенове очакваха.
Премахването на дъбстеп елементите не е достатъчно - трябват още свежи, добре реализирани идеи.
Безсилни тракове като "Never, Never" хич не са подходящи за сингли.
Премахването на дъбстеп елементите не е достатъчно - трябват още свежи, добре реализирани идеи.
Безсилни тракове като "Never, Never" хич не са подходящи за сингли.
IF YOU LIKE
Disturbed, Ill Niño, Limp Bizkit, Mudvayne, Coal Chamber, Dope, Deftones и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Странно, че търсиш конкретен паралел на този албум с някой от предните, като е ушеизвадно, че абсолютно всеки един албум на Корн стои в дискографията им сам за себе си, като атмосфера, подход и т.н /дори Life is Peachy спрямо ST влиза в този пример/ и това е съвсем съзнателен избор на групата. Няма да коментирам вкуса ти - всеки има различен. Моята най-любима песен в този албум е точно "Paranoid & Aroused" ;)
ако корн просто станат по тежки няма да имат проблеми.
Оценка 7 ми е супер пресилена. За мен дъбстеп албумът им беше по-добър. Този ми е супер невзрачен албум, няма нищо интересно в него. Бих казал дори, че им е най-слабата творба заедно с още един албум, на който даже не му помня името. Да, почти всеки албум на KoЯn е различен като звучене, атмосфера и почти винаги техните албуми са ми харесвали много, но този просто не може да ми хареса, няма нищо в него. Имам чуството, че е взел по малко от всеки период на Корн, но нищо не се е получило в крайна сметка.