Уау, въй, брей, бах маа му. Такива албуми излизат рядко. Вярно, че г-н Лукасен ги може тия работи, но този път май съвсем се е надминал с тази си супер грандиозна рок-опера, в която участват вокалисти като JB (Grand Magus), Кристина Скабия (Lacuna Coil), Томи Каревик (Kamelot), Марко Хиетала (Nightwish), Джон Уетън (Asia) и допълнително - още една дузина виртуозни музиканти, които свирят общо на около 20 инструмента и за които мога да изпиша още 3 абзаца.
Случайно или не (подксазвам, не е случайно), в "The Theory of Everything" има 42 песни, обединени в 4 основни части - "Singularity", "Symmetry", "Entanglement" и "Unification". От тях ни връхлита истински ураган от епичност, виртуозност и авангардност, какъвто се появява само 1-2 пъти на десетилетие и който отвява надалеч възможността за каквато и да е критика. Просто в този албум всичко е толкова детайлно изпипано и толкова неописуемо красиво, че не мога дори да си представя кой не би признал очевидната гениалност на Ариен, изсипана така щедро тук. Обложката, жанровото многообразие, перфектното инструментално наслагване (особено трудна задача при толкова много писти), детайлността, преходите от едно действие към друго - всичко в "The Theory of Everything" сочи към факта, че зад него стои голям композитор и музикален гений. И това ви го казва човек, който е много далеч от понятието "фенбой" - просто... това са фактите.
Извинете липсата на конкретика в този ми текст - тя не е плод на творческото ми безсилие (него можете да забележите в други ревюта, хаха). Просто ако започна да ви обяснявам колко различни и заслужаващи внимание неща се случват в тези 90 минути, ще ми трябват около 90 абзаца. Още толкова ще са нужни, за да ви загатна и за историята, разказвана в албума, но тук, знаете - нямаме практиката да пишем фермани. Затова приемете този текст като една искрена и неплатена агитация да чуете какво е сътворил Ариен Лукасен в новия албум на Ayreon - и ако намерите кусури в него - споделете ги с мен, за да ги открия, защото аз, който иначе ненавиждам превъзнасянето, на няколо пъти се улових да си приказвам сам неща като "Майко мила, слушай само!" (особено по време на заглавния трак и "Magnetism") и може би ми е нужно да погледна нещата от друг ъгъл, знам ли. В крайна сметка обаче, моята препоръка е следната - оставете за секунда любимия си жанр (който и да е той) и чуйте "The Theory of Everything". Той не е като нищо друго, което сте чували досега, но пък събира в себе си по нещо от всичко, което качествената музика някога е раждала.
+ + + + +
Абсолютно гениално музикално творение, съчетаващо в себе си поне дузина жанрове.
Създаден е изцяло нов Ayreon свят, от който явно ще чуем още завбъдеще.
Гигантско разнообразие от похвати, елементи, техники и инструменти.
Перфектно изпипани детайли във всяка от тези 5373 секунди!
Ариен и всички гост-музиканти се справят блестящо със задачите си.
Създаден е изцяло нов Ayreon свят, от който явно ще чуем още завбъдеще.
Гигантско разнообразие от похвати, елементи, техники и инструменти.
Перфектно изпипани детайли във всяка от тези 5373 секунди!
Ариен и всички гост-музиканти се справят блестящо със задачите си.
- - - - -
Може да не харесате този албум само по изцяло субективни причини.
IF YOU LIKE
IF YOU LIKE
Threshold, Symphony X, Dream Theater, Yes, Avantasia, Queen, Lacuna Coil и др.
Автор: Testset
[10/10]
Не мога да кажа, че съм от най-големите почитатели на Progressive Metal, но тук дори това не се вписва изцяло в този стил. Този гений съм го слушал и с по-старите му творения и мога да кажа, че е много разнообразен и различен винаги. Сега тепърва се потапям в новата му творба.
Много полезно ревю!
Принципно наистина оценки 10/10 не би трябвало да се дават често, защото иначе критериите доста спадат. За същаление и този случай е такъв. 8,5-9/10 ОК! За мен 10/10 е за албуми като "The Pros and Cons of Hitch Hiking", "Metropolis Pt. 2: Scenes from a Memory"," The Metal Opera pt.1", "Operation: Mindcrime". Откровенното стихоплетство с наченки на дебилност на моменти, прекалено къдравите на места трели на Томи, и откровенно слабия финал са нещата които изяждат тази 1-1,5 недостигаща точка. И "истински ураган от епичност" е последното определение което бих дал за този иначе превъзходен албум. IMHO
ЕдинственияТ кусур, който мога да дам на този гениален, наистина, албум е, че краят не е достатъчно силен. Това е рок-опера от нереално високо ниво, очаквах накрая да се разлее в епичност, сила... историята стига до своята невероятна развръзка, да, но някак си не е достатъчно на място със музиката. The Theory of Everything Pt. 3 и предходния нему трак можеше да са една идея по-силни, това е, каквото имам предвид.
Гениален, гениален албум и страхотна история.