Сякаш миналата година Viikate издадоха предишния си албум и вече имат нов. А, чакай - те наистина издадоха албум миналата година. Но днес те отново имат такъв, но той далеч не е логичното продължение на "Petäjäveräjät". "Kymijoen Lautturit" е по-тежък откъм китари, по-"метъл" като звучене и по-различен като настроение. Това са все неща, които биха минали за плюс в който и да е друг албум, но Viikate не са каква да е група и промените при тях трябва да са прецизни, защото ако изгубят уникалното си звучене... е тогава вече ще станат "коя да е банда".
Viikate са интересни не защото пеят на фински, или защото са мрачни рокери, а защото правят открояваща се музика с разпознаваемо звучене - в китарите им се усеща "винтидж" звучене, малко блус и много рокендрол, солата им са по-запяващи се от всеки припев, а вокалните им хармонии те карат да научиш фински, само и само да можеш да си ги припяваш. Тази китарна характерност не се забелязва толкова често в "Kymijoen Lautturit", но иначе почти всичко останало си е на мястото. Като изключим недотам добрия отварящ трак, в албума трудно се намират слаби парчета. Силни обаче има в изобилие, начело със сингъла "Tervaskanto" - песен, чийто припев ще си тананикате с дни, след като го чуете за пръв път. В следващата я "Oi Pimeys" пък има от всички онези характерни елементи, докато "Hopeisen Kuun Sirppi" започва като песен, подходяща за саундтрак на "Кръстникът", но се разгръща в изключително красиво парче. Интерлюдията "Interludi Betonus" пък идва под формата на мрачен едноминутен пиано-трак, явно за да ни накара да се замислим колко добре биха звучали Viikate и с пиано, но размислите по въпроса биват бързо прекъснати от скоростната и моторхедска "Pakkasapostolit". С нея горе-долу се изчерпва и всичко по-интересно в "Kymijoen Lautturit" - и не защото песните до края му са лоши, а просто защото са далеч от върховите композиционни постижения на Viikate.
Признавам, че "Kymijoen Lautturit" няма да ми стане любимият албум на Viikate, най-вече защото е с една идея по-"обикновен", отколкото би ми се искало. В този си вид Viikate може да са запазили идентичността си, но на места някак напомнят за Kotiteollisuus и Timo Ratuiainen, а аз, съвсем лично, предпочитам Viikate да звучат само и единствено като Viikate. Като добавим и фактът, че такава висока продуктивност неизбежно води до творчески спадове, не мога да кажа и че албумът е на 100% силен. Затова като един неосъществен даскал му пиша "Много добър 4½" (преизчислен грубо в нашата десетобална система) и си лягам с чиста съвест.
+ + + + +
Все така забиващи се в главата припеви, китарни мелодии и вокални хармонии.
Разпознаваемото звучене е налице, но този път е "ъпгрейдвано" с малко повече метъл.
Рязко вдига ентусиазма за припяване (и евентуално изучаване) на фински.
- - - - -
Разпознаваемото звучене е налице, но този път е "ъпгрейдвано" с малко повече метъл.
Рязко вдига ентусиазма за припяване (и евентуално изучаване) на фински.
- - - - -
С такава продуктивност оставаше и да няма някой и друг пълнежец.
Характерността на групата доста се губи в някои парчета.
Характерността на групата доста се губи в някои парчета.
IF YOU LIKE
Kotiteollisuus, Timo Rautiainen, Mokoma, Maj Karma, Verjnuarmu и др.
Автор: Testset
[7/10]
0 Response for the "Viikate - Kymijoen Lautturit"
Публикуване на коментар