Blessthefall е поредната метълкор банда с много сполучлив предишен албум, получил доста одобрителни мнения почти навсякъде из нета (включително и от нашия сайт), но аз някак не успях да се съглася напълно с тях. Албумът беше добър, но не особено зпаомнящ се, а и поне на мен доста ми доскучаваше към края. Но стига приказки за миналото и нека поговорим за днешното отроче на бандата, което, ако не по-добро, поне е по-различно от предшественика си.
Веднага щом си пуснах "Hollow Bodies" и от слушалките ми засвири "Exodus", очакванията ми бързо се покачиха, но след интересното електронизирано интро китарите се превърнаха в едно почти непрестанно жужене и ентусиазмът ми поизстина. Вокалите обаче са друго нещо. Особено впечатление правят крясъците на Джаред Уарт, който не може да се похвали с някаква специална техника на крещене, но просто всеки път щом го чуя, ставам без да се усетя и почвам да крещя редом с него (и получавам уплашени погледи, когато го правя зад волана и спра на светофар до някой възрастен човек). От друга страна, чистите вокали на Бю Бокан също не са върха на сладоледа, но пък поне са правилни... и да си го признаем - малко лигавки. Откъм инструментал също не можем да имаме очаквания за виртуозност, защото все пак говорим за модерна метълкор/пост-хардкор банда. Електрониката също можеше да бъде използвана по-добре - ясно изразена на места и едва доловима на други, тя внася повече дисбаланс, отколкото разноорбазие в албума.
"Hollow Bodies" започва с 4 поредни енергични песни, но след тях, като олигавен от охлюви камък се стоварва баладата "Burried in These Walls". В нея целият инструментал е заменен от скучна електроника, поради което изобщо не се вписва добре и заслужено получава от мен приза за най-слаба в целия албум, благодарение още на протяжното си темпо и скучното си пеене. До края на албума се чуват три песни с гост участия, които допринасят за задържане на постепенно изгубващия се интерес. Две от гост-участията се случват в "Youngbloods" с гост-вокали от Джеси Барнет (Stick To Your Guns) и "Carry On" с Джейк Лурс (August Burns Red). Първата песен включва хорово хардкор пеене в средата си (перфектно за "Live" изпълнение), a втората, вероятно благодарение на именития си гост, може да мине за най-тежката в "Hollow Bodies". Двата финални трака пък успяват добре да закрепят положението - "The Sound of Starting Over" започва силно електронизирано и залага на почти изцяло чисти вокали, a 7-минутната "Open Water" е втората балада в албума, но пък е в пъти по-добра от предишната, като красивите вокални включвания на Lights се допълват идеално с тези на Бю.
След такъв емоционален и почти епичен край, слушателят може да остане с впечатлението, че е слушал нещо зашеметяващо. Но без да се самозалъгваме, "Hollow Bodies" спокойно можеше да потъне в океана от пост-хардкор посредственост, ако няколко песни с по-разчупено звучене не му подаваха спасителни пояси. Дори на някои от тези парчета обаче им липсва запомнящ се елемент, а това не говори добре за бъдещето на групата. Затова смея да твърдя, че ако не се вземат в ръце, Blessthefall ще пропаднат във водовъртежа от пост-хардкор еднодневки, а оттам излизането изисква напъни, за които са нужни много повече мускули.
+ + + + +
И двата типа вокали са изпълнени на добро ниво.
Някои подобаващо добри композиции, които успяват да изкарат албума на стъпка над посредствеността.
Интересни гост-участия във втората половина на албума.
- - - - -
Някои подобаващо добри композиции, които успяват да изкарат албума на стъпка над посредствеността.
Интересни гост-участия във втората половина на албума.
- - - - -
Прекалено много незадоволителни и незапомнящи се песни.
Електрониката е или прекалено изведена нана преден план, или едвам се долавя.
Свиренето на едно и също от повечето банди в жанра вече започва да става ужасно досадно.
Електрониката е или прекалено изведена нана преден план, или едвам се долавя.
Свиренето на едно и също от повечето банди в жанра вече започва да става ужасно досадно.
IF YOU LIKE
Alesana, The Word Alive, Woe Is Me, Attack Attack!, Confide, WCAR и др.
Автор: Reksy
[6/10]
Стабилен албум, но вокалите на Бо често ми се струваха насилени, така да се каже, колкото да ги има. Но тежките вокали са значително по-добри. Toва ревю беше приятна изненада, браво!
Прочетох Бю и преустанових преглеждането на "това". Само искам и да се коментира следното изказване:
"Откъм инструментал също не можем да имаме очаквания за виртуозност, защото все пак говорим за модерна метълкор/пост-хардкор банда."
Моля? :D
Споделям мнението за албума, но в никакъв случаи доводите, поставени тук, не са логични, обективни и закономерни. Да, знам, че екипа ви не се стреми към подобни неща, но все пак.
Поздрави! :)