От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: BMG/Visible Noise
Няма да е пресилено ако кажа, че не знам за друга група, която да свири в стила на WBTBWB. Това е постижение, с което малко групи се гордеят, макар WBTBWB да го постигнаха с цената на фенски отлив, след като промениха стила си от електронизиран веселяшки деткор (buttercore) и оставиха зад себе си така популярните им "bree-bree" грухтежи. Днес групата е в различен състав и прави доста по-зряла музика, обединяваща много електроника, метълкор, NDH и редица други метъл стилове. Дълбоки грухтежи, сурови крясъци, мелодични вокали и електронни ефекти пък са в основата на промяната, идваща с "Goldkinder".
Промяната наистина е огромна, но макар да не исках да го призная - тя е за добро. Дълго време не можех да се примиря с нея, защото ЕР-то "Projekt Herz" не ме грабна, но след като чух 3 песни от "Goldkinder" нещата се промениха. Мрачният (и хитов) сингъл "Alles Was Ich Will" показва колко са израснали WBTBWB като композитори, съчетавайки на едно място всичко, което човек може да очаква от "Goldkinder", а "Pyroman & Austronaut" стъпква всичко по пътя си със зверски ниски китари, зарибяваща електроника и зловещи грухтежи. От предварително пуснатите парчета не мога да не спомена и "Das Uhrwerk", която може и да не е сред най-добрите композиция на групата, но съдържа в себе си много от най-добрите страни на WBTBWB - високи и ниски крясъци, запомнящи се рифове и тежък китарен звук.
В "Goldkinder" се крият още много съкровища като "Meine Brille", изненадващата с испански лирики "Viva Mariposa" ("Te Quiero Puta", някой?), и притежаващите много силни припеви "Super Hei Ins Trommelfell", "Mayday Mayday" и "Makellos". Като "мачкащи" пък е лесно да прибавим "Fall" и "Psycho" с техните допълнително втежнени и насечени китари и мрачни припеви, a като по-леки се открояват закриващата "Kind Im Brunnen" и избиващата на синтпоп (с изцяло чисти вокали, електроника, малко китари и банджо включване) "Krieg Aus Gold", която може да мине и за заглавно парче, ако се заслушаме в припева ѝ ("Wir sind Goldkinder!").
"Goldkinder" е колкото тежък, толкова и мелодичен; колкото хумористичен, толкова и мрачен; колкото модерен, толкова и суров. WBTBWB показват не само огромно израстване и узряване, а и нови композиционни умения, които могат да им осигурят звездно бъдеще. От цялата работа ще загубят само някои от старите фенове, които няма да могат да превъзмогнат преминаването от "buttercore" (който и аз обожавах) в нещо толкова различно и... уникално. Нарочно избягвам да казвам тази дума, когато пиша, но тук тя е точно на мястото си. WBTBWB звучат по-силни и интересни от всякога, а в "Goldkinder", с малки изключения (като "Ohne Herz", да речем), почти няма слаби парчета. Той обаче е и албум, който надали всеки ще възприеме на първо слушане, защото е изключително разнообразен, почти изцяло на немски, в рядко срещан, да не кажа уникален жанр. Трудно бих могъл да си представя по-интересна комбинация, но ми се струва, че тя май няма как да се хареса на всички.
+ + + + +
Крайно интересен и разнообразен албум в собствен жанр.
Тежък и мелодичен, мрачен и хумористичен, модерен и суров.
Вокали, вариращи от чисто пеене до високи крясъци и дълбоко грухтене.
Тежки китари, зарибяващи рифове, хитови припеви, здрав ритъм, добре поставени ефекти.
- - - - -
Тежък и мелодичен, мрачен и хумористичен, модерен и суров.
Вокали, вариращи от чисто пеене до високи крясъци и дълбоко грухтене.
Тежки китари, зарибяващи рифове, хитови припеви, здрав ритъм, добре поставени ефекти.
- - - - -
Много от феновете на стария стил на групата няма да могат да преглътнат промяната.
Електрониката можеше да е по-разнообразна, вместо да звучи еднакво в повечето песни.
1-2 парчета просто не са им се получили толкова добре.
Електрониката можеше да е по-разнообразна, вместо да звучи еднакво в повечето песни.
1-2 парчета просто не са им се получили толкова добре.
IF YOU LIKE
Waking The Cadaver, The Browning, One Morning Left, Eskimo Callboy, Rammstein и др.
Автор: Testset
[8/10]
Ритъм секцията в Pyroman & Astronaut си е почти 1:1 с тази на Psychosocial на Slipknot, дори рифовете им се повтарят. Преди може да не правеха много стойностна музика, но беше различка. Сега са вкарали маршовата стъпка във всички песни и звучат като Rammstein на амфетамини.
Радвам се да намеря ревю за тази група, но дори и под него някой повтаря като мантра тъпотиите за приликите с Рамщайн и Слипнот. Хората които повтарят тая идиотия явно са чували само Рамщайн и Слипнот през живота си иначе нема друго обяснение.