От/Год: Норвегия, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
Ах, морето! Ако ги нямаше черепите на тази обложка, Sirenia спокойно могат да излъжат някой, че зад нея се крие албум с морски хитове. Реалността обаче е друга, защото "Perils of the Deep Blue" е мрачен и тежък албум - нещо, което ги различава от повечето им популярни колеги по жанр. Но за да не сравняваме Sirenia с Delain, да речем (Шарлоте дава вид на добро момиче, докато Айлин има дяволито излъчване), ще ги сравним с Tristania - групата, заради която сигурно поне веднъж сте бъркали коя коя е. Няма от какво да ви е срам - двете банди имат сходни имена, сходен стил и красиви певици от Южна Европа.
Всичко това само по себе си е предпоставка за страшна конкуренция, водеща до женски бой в рядка кал (о, да! - бел. ред.), но засега единствената явна конкуренция се изразява в това, че и двете групи издадоха новите си албуми кажи-речи по едно и също време. След като напусна Tristania пък, Мортен като че ли искаше да даде най-доброто от себе си, за да се запази този му проект по-дълго - и ето, че наистина успя. Неочаквано за мен, след "The Enigma of Life", Sirenia се постараха и успяха да затвърдят извоюваното на готик сцената място - къде със силни, къде с по-компромисни албуми. В "Perils of the Deep Blue" обаче групата залага на повече тежки китари и вокали, което си е стъпка напред след албума от 2011-та. Някак на място пък звучат чистите мъжки вокали ("Ditt Endelikt"), екстремните такива ("Darkling"), и дори електрониката ("Decadence"), а докато Джонатан налага барабаните с похвално усърдие, Джон и Мортен коват запомнящи се мелодии ("My Destiny Coming To Pass"). На моменти обаче изкуственото удължаване на парчетата започва да дразни и логично следва въпросът - няма ли край това? И не, няма - за добро ("Seven Widows Weep") или лошо ("Stille kom Doden", която е удължена до 13 минути).
Е, перфектен албум няма. Въпреки това има много поводи човек да залепи ухо за "Perils of the Deep Blue". Така например, епичните хорове в албума ме грабнаха още в откриващото "Ducere me in Lucem", а в "A Blizzard Is Coming" директно си ме докараха до стабилно настръхване. Морската тематика пък пасва идеално на гласа на Айлин, който на моменти сякаш наистина напомня песента на сирените. Затова ако нямате нищо против дългите албуми, красивите женски вокали и здравите рифове, то няма да е лошо да хвърлите поне едно ухо на "Perils of the Deep Blue" и да кажете "браво" на Sirenia, че се усетиха коя е правилната пътека.
+ + + + +
Завръщане към по-доброто и по-подходящо звучене на групата.
Здрав китарен звук и чудесни вокали - женски и мъжки, чисти и екстремни.
Няма случайно нахвърляни елементи и почти всеки детайл в албума е на точното място.
- - - - -
Здрав китарен звук и чудесни вокали - женски и мъжки, чисти и екстремни.
Няма случайно нахвърляни елементи и почти всеки детайл в албума е на точното място.
- - - - -
Някои песни са просто излишно дълги, пълни с излишно разлети мелодии.
Продукцията можеше и да е по-добра - в момента барабаните са много заден план.
Продукцията можеше и да е по-добра - в момента барабаните са много заден план.
IF YOU LIKE
Tristania, Epica, Xandria, After Forever, Visions of Atlantis и др.
Автор: Valkyrja
[7/10]
Има перфектен албум ...даже 2 - Xandria - Neverworld`s end, Wintersun Time 1 and Time 2
Любопитно ми е дали ще направите ревю на новия ReVamp, защото определено си заслужава.