Както се опасявах, ще трябва да се върна назад във времето, за да слушам добри албуми от Ministry. Бай ви Ал Юргенсен се изчерпа максимално и вече ми е жал да го гледам (и слушам) как се мъчи да изкара кинтаж с всякакви възможни средства. Дали ще описва колко е добър в хомосексуалната орална любов, ще обявява прощални турнета, ще прави проект с Lil Wayne, или ще прави албуми, в които слага 2-3 слушаеми песни, а останалите 8 са пълна боза - няма значение - Ал, точно като български политик, иска да изцоца възможно най-много кинти, докато още може и докато още някой му се връзва. Тъжно сравнение за човек като Ал, който някога (май) имаше принципи...
И ако мислите, че "Relapse" е бил слаб, то "From Beer To Eternity" е дори по-слаб. "Relapse" поне беше изсмукан от пръстите, а за този дори не ми се мисли откъде е изсмукан, особено в светлината на скорошните автобиографични откровения на Ал. Албумът започва с изморителното 5-минутно интро (или песен?) "Hail to the Majesty (Peasants)" и завършва с грозната шумотевица "Enjoy the Quiet". В 45-те минути между тях пък не се случва почти нищо. Надеждите за нещо интересно идват с добрите рифове в "Punch In the Face" и "Perma War" (която спокойно можеше да е поне минута по-кратка, но не би), но угасват напълно с безсилната "The Horror" и лишените от всякаква интрига парчета до края на албума. В най-добрия случай те могат да минат за "окей" от крайните фенове на групата, но силно се съмнявам дори те да ги помнят след 3 месеца. Със същата сила се съмнявам и че ако Ministry свиреха така в началото на 90-те, сега изобщо нямаше да обсъждаме този албум, а Ал просто нямаше да има поводи да пише "скандалната" си автобиография.
Добрите страни на "From Beer To Eternity" се изчерпват с моментни проблясъци на гениалност вътре в самите парчета (пример - "Change of Luck"). Това обаче изобщо не е достатъчно, за да остана доволен от целия албум. Проблясъци на гениалност има кажи-речи всеки, и ако всеки тръгне да записва албуми само с тях, светът бързо ще се наводни с петоразрядни албуми, какъвто, за съжаление, е и този тук. Ал трябваше да сложи край на всичко, докато все още феновете му имаха някакъв респект към него. У мен такъв почти не остана и само слушането на "Psalm 69" от време на време ми напомня, че тази група някога си я биваше. Затова ще побързам да забравя за този албум още преди да е излязъл и 100% ще пропусна плануваната му покупка.
+ + + + +
Някои готини рифове, някои проблясъци на гениалност.
На места е по-добър от "Relapse", но въпросните места не са много, а "Relapse" беше доста слаб.
- - - - -
На места е по-добър от "Relapse", но въпросните места не са много, а "Relapse" беше доста слаб.
- - - - -
Такова композиционно безсилие и креативна безидейност са направо обидни за феновете.
Над 3/4 от албума минава в отбиване на номера и тягостно очакване за нещо интересно.
Дори когато дойде нещо интересно, то изчезва в рамките на 30 секунди (максимум).
Над 3/4 от албума минава в отбиване на номера и тягостно очакване за нещо интересно.
Дори когато дойде нещо интересно, то изчезва в рамките на 30 секунди (максимум).
IF YOU LIKE
Rob Zombie, KMFDM, Skinny Puppy, Revolting Cocks, Fear Factory и др.
Автор: Undepth
[3/10]
първо да си кажа албума и групата като цяло не струват обърнах им внимание само защото си мислех че звучат като рамщаин.
Та да питам ще има ревю на Carcass:Surgical Steel просто ще е подигравка да пропуснете завръщането на тая група.Също така и ми се иска да видя и ревю Exhumed:Necrocracy,че вече ми се повдига от мелодет,иска ми се да видя истински касапнически дет метъл като гореспоменатите групи.
Дали ще има ревюта на тези групи?
Мерси предварително за отговора.