От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Nuclear Blast
WCAR вече бяха достатъчно противоречива група, когато Nuclear Blast реши да ги "придърпа" към себе си и коравите фенове на лейбъла настръхнаха като на мокро коте таша... ъъ, ушите. И сякаш не им стигаше това, та WCAR решиха да променят и звученето си и вече не са точно метълкор или пост-хардкор, а нещо по средата, само че с елементи на алтърнатив рок. Този коктейл от противоречивост предизвика широк спектър от мнения, стигащи от "Пълен булшит", през "Ми бива, ама не много", до "Велика промяна, голямо израстване, култов албум". С други думи, "Tracing Back Roots" е идеален пример за това как различни хора харесват различни стилове музика. Въй, че сюрприз, а?
Ситуацията е проста - ако не сте харесвали WCAR досега, няма да ги харесате и сега. Ако не харесвате жанра по принцип - пак няма смисъл да слушате. А ако сте фенове - е, тогава ще ви се наложи да преоткриете групата, защото тя се преоткрива сама в "Tracing Back Roots". Той е може би най-разнообразният и най-мелодичен албум на групата досега, а процентът на зарибяващите припеви и рифове е в пъти по-висок дори от тези в "Understanding What We've Grown To Be". Честно казано, не помня какво е писал колегата за него, но за мен той беше един от онези "моментно силни" албуми, които харесваш за около една седмица и за които после забравяш, освен ако не си заклет фен. Все още не мога да преценя дали и "Tracing Back Roots" няма да влезе в същата графа, но пък надушвам, че от него ще бъдат запомнени не един и два хита.
Каквото и да си говорим, песни като "Fade Away" и "Hope" са си хитове. Припевът на първата се запява на мига, а основният риф във втората е по-зарибяващ и от "Am-C-F-G" прогресията, използвана за създаването на кажи-речи всички поп-хитове в историята на модерната музика. И като стана дума за поп, не мога да кажа със сигурност, че WCAR се влияят от него, но миналогодишният им кавър на "Glad You Came" на The Wanted би се вписал доста добре в "Tracing Back Roots". Не знам дали това е хубаво или не, но съм сигурен, че ако някой не знае предварително, че това е кавър, трудно би се усетил, че това не е авторска песен на WCAR.
Все пак тук не говорим за някакъв поп албум с китари. Заглавната "Tracing Back Roots" е предимно тежка, макар последната ѝ третина да прави рязък завой в посока "лекота". "Present, Future, And Past" и добре електронизираната "Through the Darkest Dark and Brightest Bright" също са сравнително тежки на фона на останалите парчета в албума. Но докато в средата остават разчупената "Ghosts" и "Tell Me Now", то "I am Free" и "Never Let You Go" се накланят към пънк рок, а "I Survive" и "A Moment" здраво го избиват на поп рок. Факт, който не е много готин за феновете на тежката музика, каквато се предполага, че правят WCAR.
Няма какво да го крием - "Tracing Back Roots" е лек албум и дори тежките песни в него съдържат голямо количество елементи от по-леки жанрове. Въпреки това, по-широко скроените фенове ще оценят това, което са сътворили WCAR. Ако не ви пука колко точно по скалата на Рихтер е тежка музиката, а просто гледате дали ви харесва, то вероятността да одобрите "Tracing Back Roots" значително нараства. Няколкото по-хитови и по-разчупени композиции в него пък уверено го спасяват от посредствеността и еднообразието, така че поне в това отношение не бива да се чуват оплаквания. Двата вида вокали също са на много добро ниво, а "gang" хоровете в някои от парчетата със сигурност ще пожънат сериозен успех на живо. Оттук нататък всичко останало е въпрос на вкус... казал виeтнaмецът и изял кyчето, кoeто си ближeлo зaдникa.
+ + + + +
Разнообразен албум, включващ в себе си елементи от много жанрове.
Няколко откровено хитови (и много подходящи за концерти) парчета.
Усеща се по-зряла композиционна мисъл.
Запазило се е високото ниво и при двата вида вокали.
- - - - -
Няколко откровено хитови (и много подходящи за концерти) парчета.
Усеща се по-зряла композиционна мисъл.
Запазило се е високото ниво и при двата вида вокали.
- - - - -
Ми... не е като да няма и елементи на поп и други лековати жанрове.
Басът често се губи в микса, а инструменталът не е виртуозен, да речеш.
Басът често се губи в микса, а инструменталът не е виртуозен, да речеш.
IF YOU LIKE
Attack Attack!, Asking Alexandria, Blessthefall, MMF, LMTF, MMI, TDWP и др.
Автор: Undepth
[7/10]
Не ми хареса на мен тоя албум , много ми е мек и лигав . Не харесвам такава музика .