От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Napalm
Една от най-известните (ако не и най-известната) банди, съчетаващи чисти женски и екстремни мъжки вокали, се завръща с нов вокалист, ново лого и нов албум. И ако съдехме албумите само по обложката им, то този веднага щеше да получи 10/10, но за добро или за зло, трябва да се запознаем със съдържанието зад нея, преди да отсъдим дали "The Arsonist" си заслужава парите.
Рядко се случва да не мога да си направя поне някакви дребни изводи след едно слушане на албум, което значи, че в "The Arsonist" има нещо специфично. Трябваше да му обърна малко по-сериозно внимание и ако видите тефтера ми с "временни оценки", ще видите как съм задраскал всичките си първоначални изводи. Така например, на първо слушане изобщо не харесах първата половина на албума. Оставяйки настрана няколко спорадични зарибяващи мелодии, не успях да запомня нищо от първите 20 минути на "The Arsonist". На третото слушане обаче сякаш проткрих всичко чуто досега и се захласнах по мелодиите в "The Great Pretender" ("I will follow, follow, follow!"), "I'm Gone" и "The Arsonist".
Втората половина на албума обаче е много, много по-силна. Мелодичният риф и електрониката в "As We Come Undone" буквално те изпълват с енергия, страхотната балада "Hurt" (в която Сабине вади невероятен глас, а Deadlock дават урок по правене на балади) може да те разхлипа, а епичните оркестрации и хорове в "The Final Storm" добавят изненадваща нотка на грандиозност. Хитовата "My Pain" пък е една от най-запомнящите се песни в албума, а кавърът на "Small Town Boy" (в оригинал на Bronski Beat) е сред най-добрите, правени някога метъл вариант. С две думи - в тази втора част на "The Arsonist" просто няма празно.
Мнението ми за този албум доста се промени само след 3 слушания, като много се радвам, че не си правих изводите само след първото, защото тогава надали бих му оставил оценка, по-висока от 6-ца, което щеше да бъде голяма грешка. "The Arsonist" е многопластов албум и изисква малко повече внимание, макар че поне аз не успях да намеря много интересни моменти в парчета като "Dead City Sleepers" и "Darkness Divine", които не бих могъл да наградя с по-силни думи от "типични", което обаче също не е нещо лошо. Затова моята препоръка е да дадете на "The Arsonist" поне три слушания и да обърнете специално внимание на втората половина на албума, защото там са едни от най-силните композиции, които Deadlock някога са създавали.
+ + + + +
Много стегнато звучене, професионален подход и разнообразие от похвати.
Съчетание от мелодия и тежест, здраво подкрепени с епичност и емоция.
Изключително силна втора половина на албума!
Някои от най-добрите парчета, които Deadlock някога са създавали са в "The Arsonist".
- - - - -
Съчетание от мелодия и тежест, здраво подкрепени с епичност и емоция.
Изключително силна втора половина на албума!
Някои от най-добрите парчета, които Deadlock някога са създавали са в "The Arsonist".
- - - - -
Няколко парчета, за които не можем да кажем повече от това, че са "типични".
Изисква повече от едно слушане и обръщане на специално внимание.
Изисква повече от едно слушане и обръщане на специално внимание.
IF YOU LIKE
Scar Symmetry, Mercenary, The Agonist, Raunchy, Evanescence и др.
Автор: Undepth
[8/10]
0 Response for the "Deadlock - The Arsonist"
Публикуване на коментар