От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Facedown
Като че ли беше вчера, когато за пръв път чух Hope For The Dying. Бях наистина впечатлен от "Dissimulation" и от чувството, което оставя в теб по време на слушане. Когато преди няколко месеца разбрах, че групата ще издава нов албум, просто нямах търпение да чуя дали "Aletheia" ще успее да повтори успеха на великолепния си предшественик. И наистина, ("Αλήθεια" = "истина") той се оказа дори по-добър и изпипан от предшественика си.
Албумът започва с 10-минутната "Acceptance", която е не само перфектно начало за него, а и едно от най-силните композиции, които групата някога е записвала. Парчето загатва и за всичко, което можем да чуем в "Aletheia". А именно - цунами от невероятна китарна работа, перфектни вокали (екстремни и чисти), страхотни инструментали със засилен прогресив привкус, честа смяна на темпото и цял куп различни малки, но важни фонови елементи (като краткия бароков пасаж за фон в края на "Iniquitous"). Дочуват се акустични китари, цигулки, ярки клавишни и много други интересни елементи, които да разграничат албума от всички останали в жанра.
След епичното начало следват 3 песни без чисти вокали, като от тях единствено "Reformation" не ми се вписа в цялостното звучене на албума. Песента е скоростна и тежка, с опростена структура, но без нищо изненадващо като цяло, а в "Aletheia" HFTD показват, че могат повече. 5-минутният инструментал "Through a Nightmare, Darkly” сякаш прехвърля слушателя във втората половина на албума, която е малко по-мелодична и интересна от първата. "The Lost" ни връхлита със страхотна симфо-мощ и адски мелодичен припев, докато "Visions" къса уши с непрекъсната смяна на темпото и повече чисти вокали. За финал, прелюдията "Serenity" ни въвежда в грандиозния 13-минутен епос "Open Up the Sky" - песен, която просто те грабва и те оставя без дъх с изключителното си вътрешно разнообразие и се превръща в най-добрата (поне според мен) песен в албума.
Обобщено, този албум е логичният наследник на "Dissimulation". "Aletheia" го надгражда и също като него предразполага (да не кажа задължава) към повторно слушане, защото всеки път може да откриете по нещо ново в тези и без това адски разнообразни (и често стряскащо дълги) композиции.
+ + + + +
Много разнообразен, с динамични промени в темпото и редуване на тежки и мелодични пасажи.
Страхотни два типа вокали (специално аз настръхвам на чистите).
Поглъщаща атмосфера от начало до край.
Без нито един скучен момент, въпреки честите (и дълги) инструментални части.
Страхотни два типа вокали (специално аз настръхвам на чистите).
Поглъщаща атмосфера от начало до край.
Без нито един скучен момент, въпреки честите (и дълги) инструментални части.
- - - - -
Чистите вокали са толкова добри, че ми се щеше да чуя още от тях.
Подобни свръхдълги албуми имат нужда от концептуалност.
Подобни свръхдълги албуми имат нужда от концептуалност.
IF YOU LIKE
Dreamshade, Lunarsea, Scar Symmetry, My Heart To Fear, Adestria и др.
Автор: Reksy
[9/10]
0 Response for the "Hope For The Dying - Aletheia"
Публикуване на коментар