От/Год: Испания, 2013
Лейбъл: Scarlet Records
Dark Moor са един от синонимите за качествен пауър метъл в последното десетилетие. Тези испанци извадиха кой от кой по-добри албуми, пълни със симфонични и неокласически елементи. С други думи - ако човек иска да се захрани с качествен пауър метъл, то му е силно необходимо да набави и Dark Moor в менюто си и да сдъвче музиката им лакомо със своите зажаднели за бомбастичен пауър метъл уши. Като човек с такива уши обаче, днес се чувствам раздвоен, защото "Ars Musica" е много по-мелодичен, по-еднообразен и доста по-малко епичен от предшествениците си.
Обективно погледнато, в "Ars Musica" няма много дръжки, за които да се хване човек и да отсече "това е гениално". Субективно - в този албум май няма откровено лоши песни. Напротив - в него се чуват приятни композиции като "First Lance of Spain", "The Road Again", "The City of Piece" (с отличаващо се бас-соло) и най-епичната в целия албум "Living In a Nightmare". Алфред Ромеро пък пее на възможно най-високо ниво и спокойно би могъл да се нареди сред най-добрите гласове в жанра. Именно неговият глас е сред основните козове на "Ars Musica" и на Dark Moor изобщо, тъй като възходът на бандата започна именно с неговото идване през 2003-та. Ромеро обаче не е достатъчен, за да прикрие еднообразието в албума. Дори след няколко слушания остава усещането, че повечето парчета си приличат и че над "Ars Musica" е трябвало да се поработи още. Отделно, мелодията в горещия испански трак "El Último Rey" подозрително прилича на тази в "I Want To Spend My Lifetime Loving You" от саундтрака към "Маската на Зоро", баладата "Gara & Jonay" звучи като още 800 хиляди други балади, а затварящата "Asturias" (преработка на класическото произведение на Исак Албенис от 1892-ра година) предразполага към скоростен пауър метъл кавър, но вместо това е убита с бавно темпо.
"Ars Musica" в никакъв случай не е лош албум. Можем само да кажем, че не е на познатото върхово ниво, което сме свикнали да чуваме от Dark Moor. Мелодичен, приятен и разполагащ с няколко добре запомнящи се песни, той ще се хареса най-вече на феновете на мелодичния пауър метъл. Вярно, че можехме да получим и нещо по-епично, по-тежко и с повече неокласически елементи, но засега съм доволен и на това. Защото Dark Moor могат и повече, но на фона на много от своите колеги все още са сред най-приятните групи в жанра.
+ + + + +
Приятен и мелодичен албум, без фрапиращо слаби и/или скучни песни.
Няколко открояващо се силни трака, начело с "Living In a Nightmare".
Алфред Ромеро за пореден път се показва като един от най-класните вокалисти в жанра.
Кристален звук и висококачествена продукция.
Няколко открояващо се силни трака, начело с "Living In a Nightmare".
Алфред Ромеро за пореден път се показва като един от най-класните вокалисти в жанра.
Кристален звук и висококачествена продукция.
- - - - -
Част от албума звучи доста еднообразно и някои парчета си приличат помежду си.
Чували сме и по-добри албуми от Dark Moor досега.
Чували сме и по-добри албуми от Dark Moor досега.
IF YOU LIKE
Rhapsody(-тата), Stratovarius, Angra, Sonata Arctica, Dreamtale, Serenity и др.
Автор: BGMario/Testset
[7/10]
0 Response for the "Dark Moor - Ars Musica"
Публикуване на коментар