Легендарният статус на Удо Диркшнайдер отдавна е факт, независимо че вече 20-ина години е извън култовите Accept. И докато последните си намериха нов вокалист и избиха рибата с последните си два албума, Удо (с UDO) не спира да издава албуми през 1-2 години. Можем да поспорим за качеството и сравнителното еднообразие на материала в последните няколко албума на групата, но "Steelhammer" е по-специален. Той отбелязва 25-годишнината от първия албум на UDO и напускането на Щефан Кауфман (по здравословни причини), който оставя китарите в ръцете на новодошлите Андрей Смирнов (от индъстриъл метълите Everlost) и Каспери Хайкинен (доскоро от Amberian Dawn).
Всички предпоставки "Steelhammer" да не бъде възприет като "истински" UDO албум са налице, но истината е, че този албум е толкова готин, че можеше да бъде класика днес, ако бе издаден преди около 20 години. "Steelhammer" звучи повече като нещо, издадено от Accept в началото на 90-те, отколкото като съвременното UDO, или иначе казано - съставът е нов, звукът е полиран, но музиката - тя е класически, здрав, олд скул хеви метъл. И макар да се усеща, че Кауфман вече не опъва шестте струни, китарният звук е все така разпознаваем и мнозина дори не биха усетили отсъствието на Щефан, ако не знаеха за напускането му.
Стига ни да чуем класическото UDO звучене в песни като "Steelhammer", "Metal Machine", "Timekeeper", "King of Mean" и "Stay True", за да сме сигурни, че феновете ще останат доволни. Като прибавим и химноподобните "A Cry of a Nation" и "When Love Becomes a Lie", редом с изпятата на испански "Basta Ya", пиано баладата "Heavy Rain", биещата на индъстриъл "Devil's Bite" и мрачната "Book of Faith" (приличаща на нещо като мюзикъл, изпят едновременно от Удо, AC/DC и Том Уейтс, но със симфоничен оркестър), нещата придобиват още по-приятни очертания. Като изключим няколко нелоши, но лесно забравими "пълнежа", "Steelhammer" се превръща в един от най-добрите албуми на UDO изобщо досега. Не знам как ще реагират останалите фенове на това твърдение, но поне аз не съм куфял така на песни с Удо от "Objection Overruled" насам.
С две думи, UDO са живи и резултатите в "Steelhammer" надминават очакванията дори на самата група. По-свежи, по-освободени и с по-изчистен звук от всякога, UDO вадят албум, забит с метални шипове в корените на хеви метъла. А дали е конкуренция на последните два албума на Accept? О, да. И то голяма.
+ + + + +
Учудващо свеж, здрав и предразполагащ към много куфеене нов албум.
Голям процент хитови парчета като "Metal Machine", Cry of a Nation", "Book of Faith" и прочие.
Новият, подмладен и мултинационален състав налива прясна кръв в групата и резултатите са налице.
Над час материал с подобрен, леко втежнен и добре уплътнен звук.
Голям процент хитови парчета като "Metal Machine", Cry of a Nation", "Book of Faith" и прочие.
Новият, подмладен и мултинационален състав налива прясна кръв в групата и резултатите са налице.
Над час материал с подобрен, леко втежнен и добре уплътнен звук.
- - - - -
Над час материал, в който обаче е неизбежно да няма пълнежни парчета.
Мнозина ще приемат тежко липсата на Щефан Кауфман.
Мнозина ще приемат тежко липсата на Щефан Кауфман.
IF YOU LIKE
Accept, AC/DC, Motorhead, Saxon, Judas Priest, WASP и др.
Автор: BGMario
[8/10]
0 Response for the "U.D.O. - Steelhammer"
Публикуване на коментар