Сигурно защото е все още ранна утрин ми е трудно да открия правилната дума, която искам да използвам за основа на този "анализ", за да не обидя някой. Засега обаче в главата ми се е закотвила думата "безполов" и вероятно ще се наложи да използвам нея, за да определя типа вокали в новия албум на SWS. А думата "анализ" също (с малко въображение) добре описва отношенията на вокалиста Келин Куин с неговия микрофон. Той пее така, сякаш страстно облизва микрофона и от време на време го хапе от екстаз. Правя този тъп, почти сексуален намек и преувеличавам нарочно, за да опиша някак, че пред Келин Куин дори Тайлър Картър от Issues звучи като свиреп мъжкар.
Прави сте - не е задължително пеенето да е мъжествено. Мачовщината пък си е отживелица, а такива приказки от моя страна може да са някаква форма на комплексарщина, незадоволеност и защо не - латентна несигурност? Но все пак, всичко (трябва да) си има граници и затова намирам за жалко да слушам подобни лигавщини от банда, смятаща себе си за някакъв вид рок или дори пост-хардкор.
Всичко, изписано дотук вече ви е ясно, ако сте чували кой да е албум на SWS. "Feel" обаче не се различава много от предшествениците си. Единствените промени в звученето са намалените като сила и дисторшън китари и залагането на повече алтърнатив и поп, отколкото на досегашната смесица от пънк и пост-хардкор. Крещящи вокали също почти няма и Келин пее само в неговия супер висок регистър - някъде над сопраното, в близост до кучешките свирки и котешкия глад (ако сте чували как мяучи гладно коте - знаете как пее и Келин). Единствените парчета с по-плътен китарен звук са поп-пънкарската "Here We Go" и "Congratulations", която обаче дори Мати Мълинс от Memphis May Fire не успява да спаси от посредствеността и лигнята. Лек хитов потенциал пък притежават синглите "Low" и "Alone", като в последната участва рапърът Machine Gun Kelly. Оттам нататък почти всички парчета стават трудни за различаване, защото до едно залагат на шумна смесица от алтърнатив, поп-пънк, емокор, тийн-поп, малко пост-хардкор и много лоши китарни ефекти.
Не ми се искаше да го казвам, защото това е нещо, което "trve" метълите казват за всички пост-хардкор банди, но SWS звучат като група за малолетни момиченца. Не отричам възможността да ги харесва и някой мъж на 35, но те просто звучат така, сякаш нарочно искат да ги харесват само 13-годишни scene-girls. Добавям и факта, че SWS не правят пост-хардкор, а някаква форма не емокор, доближаваща се до мол-емото и вече мога спокойно да закрия този "анализ". Уви, така и не успях да си харесам нищо в "Feel", но за сметка на мен има поне милион 13-годишни и поне четирима 35-годишни, които ще определят този албум за шедьовър.
+ + + + +
Повечето фенове ще си го харесат, ако превъзмогнат смекчения звук.
Някои зарибяващи мелодии и готини преходи.
Някои зарибяващи мелодии и готини преходи.
- - - - -
Болезнено високо и чутовно лигаво пеене.
Олекотен звук, повече поп-елементи, по-малко и по-рехави китари.
Повечето песни звучат почти неразличимо една от друга.
Трудно е да посочиш конкретно какво точно може да харесваш в този албум.
Олекотен звук, повече поп-елементи, по-малко и по-рехави китари.
Повечето песни звучат почти неразличимо една от друга.
Трудно е да посочиш конкретно какво точно може да харесваш в този албум.
IF YOU LIKE
Issues, Amyst, Breathe Carolina, Paramore, Justin Bieber, Деян Неделчев и др.
Автор: Undepth
[2/10]
Пичове смея се с глас!
Уважавам мнението на автора (макар че тва си е чист hate спрямо вокала, замазан с малко ''анализ'' на инструменталите). Но няколко неща ме вбесиха тук.
Първо : Да имаш такъв висок диапазон си е дар! Това, че авторът е закърмен със гласове като на Corey Taylor (огромна почит, изключителен вокал) не трябва да му дава право да плюе по такъв уникален диапазон. А това добавяне на Тайлър Картър? Човека има повече талант и креативност от цялата БГ музикална девизия взета заедно и умножена по 100 (същото се отнася и за Келин и SWS).
Второ : Идва момент, когато комерсиалността на дадена банда спада и тя трябва да се "движи по течението", за да си върне пък и да получи + фенове. Всички можете да чуете българските post-hardcore банди. Поп частите се харесват на хората, даже се предпочитат.
Трето : Това което намираш за жалко... тези лигавщини... Хората едно време намираха за жалко да се слуша Timberlake, който е не по-малко "лигав" ... а сега ? За да не ми правите контра-теза ,,Това е метъл сайт blahblahbalh'' добре, на това ще ви дам post-hardcore примери - Шейли от Of Mice % Men? Ами Jeremy от ADTR?
Ясно е, че авторът не харесва Kellin (повечето от "критиката" беше насочена към него), но какво да се прави... всеки има своя вкус. Друго е, че някои уважават труда на бандата като не задоволяват нуждата си за hate.
От сърце пожелавам огромен успех на автора и сайта занапред! :)#cheers
Първо, благодаря за градивната критика.
Оттам нататък, можеш да ми се довериш, че аз съм пост-хардкор и метълкор фен, напук на всички приказки на почти всички "истински" метъл фенове, че групи като Asking Alexandria, Of Mice & Men, Memphis May Fire, A Day To Remember и други са някакво емо или някакви лигни.
Въпросът е, че когато нещо не е гот, то просто не е гот. Има си граници в тежката музика, които ако решиш да прекрачваш - трябва да прекрачваш внимателно. Така DEAD BY ARPIL прекрачват границите и правят поп метъл. SWS обаче прекрачват границите, без да правят нищо интересно от това, освен една безмерна лигня. Келин пък е възможно най-лигавият вокалист, който някога съм чувал, редом с този на AMYST. То звучи като подигравка вече неговия глас...
Колкото до Тайлър Картър - пичът беше добре в първия албум на WOE IS ME. Сега в ISSUES се е отдал на поп и рап, все едно пее в някакво шоу за поп-таланти. А и след сериозния кавър, който направиха на "Boyfriend" на Джъстин Бийбър, съвсем се зачудих защо Картър изобщо се занимава с каквато и да е тежка музика. Той е идеален за поп-звезда!
Пак казвам - слушам много банди от много стилове (от крайно леки до крайно екстремни) и съм убеден в думите си, че всичко трябва да си има граници и ако те се прекрачват - поне да излиза нещо интересно от това. Тук обаче интересно няма. Просто поп албум с малко китари и много мяукане.
Поздрави и успех,
- Undepth
Напълно подкрепям Undepth.