2055-та година. Природата отдавна е посочила своя финален среден пръст на човечеството и го е разкатала от катаклизми - огън, потопи и земетресения унищожават построеното от човека. Рязко върнати в първобитно-общинния строй, група оцелели тръгва на опасeн път в търсене на приказната "Земя на новата надежда", достъпна само за чистите духом.
Това е уводът (грубо преразказан) на "The Land of New Hope" - метъл операта на Тимо Толки. Всъщност, "метъл опера" е пресилено определение, което бих заменил с "концептуален пауър метъл албум". Чувайки "метъл опера" си представям нещо много по-грандиозно, помпозно и симфонично, а "The Land of New Hope" е леко пестелив откъм оркестрации и бомбастичност (макар че ги има), пък и наличието на гост-вокалисти не дава автоматично метъл опера като резултат. Но встрани от тази заядлива забележка, проектът Avalon тръгва повече от обещаващо и ще бъде нещо, към което ще гледам с интерес в идните години, ако Тимо не се умори от него, както се умори от ЯR.
Представете си на едно място Stratovarius, Helloween и Avantasia и ще получите сравнително ясна представа за звученето на Avalon. Но за да получите напълно ясна представа, ще трябва да започнете с "Avalanche Anthem" - епичното пауър метъл начало на този албум, в което чуваме гласовете на Ръсел Алън (Symphony X), Роб Рок (Impeliterri) и най-вървежната мацка в метъла днес - Елиз Рид (Amaranthe). Това трио е и в основата на повечето парчета в "The Land of new Hope". Тримата пеят заедно още в хитовата "A World Without Us" и "In the Name of the Rose". Елиз пък се справя сама в сингъла "Enshrined In My Memory" и баладата "I'll Sing You Home", а в среднотемповата "Shine" споделя микрофона си с Шарън ден Адел от Within Temptation. Изцяло на Роб Рок са поверени скоростните пауър метъл удари "The Magic of the Night" и "To the Edge of the Earth", но за "We Will Find a Way" към него се присъединява Тони Како от Sonata Arctica, за да изпеят заедно една от най-запомнящите се песни в целия албум. В едноименния 9-минутен финал обаче има само един глас - този на Михаел Киске (Unisonic, ex-Helloween), който разцепва атмосферата с неподражаемото си вибрато.
Концепцията на албума ми е много интересна и с нетърпение чакам да хвана диска и да прочета текстовете в него, но както казах и горе - някак нямам усещането, че слушам метъл опера. Също така ми се струва, че вместо последните 14 минути да минават в 30 BPM, можеше да чуем повече смени на темпото, повече (и реални) оркестрации и повече клавишни сола и "надпревари" между китара и кийборди, каквито има само в "To the Edge of the Earth". Нека обаче тези мрънкания не ви объркват - подобна взискателност проявявам само към неща, към които изпитвам големи симпатии. "The Land of New Hope" е едно такова "нещо", което въпреки всичките ми забележки, спокойно бих определил като най-яркото пауър метъл събитие на годината.
+ + + + +
Едно от най-ярките събития в пауър метъла тази година.
Някои наистина фантастични, отвяващо добри композиции.
Гост-вокали от Елиз Рид, Роб Рок, Ръсел Алън, Михаел Киске, Тони Како и Шарън ден Адел!
Кристално ясен звук, точно поставени бек-вокали, безкомпромисен инструментал.
Интересна и добре изпълнена концепция.
Някои наистина фантастични, отвяващо добри композиции.
Гост-вокали от Елиз Рид, Роб Рок, Ръсел Алън, Михаел Киске, Тони Како и Шарън ден Адел!
Кристално ясен звук, точно поставени бек-вокали, безкомпромисен инструментал.
Интересна и добре изпълнена концепция.
- - - - -
Подобен албум търпи още грандиозност, оркестрации и още по-детайлно изпипване.
За пореден път - "метъл опера" е пресилено определение в случая.
Темпото умира прекалено много в "Shine", "I'll Sing You Home" и "The Land of New Hope".
За пореден път - "метъл опера" е пресилено определение в случая.
Темпото умира прекалено много в "Shine", "I'll Sing You Home" и "The Land of New Hope".
IF YOU LIKE
Stratovarius, Avantasia, ЯR, Sonata Arctica, Kamelot, Helloween и др.
Автор: Testset/BGMario
[8/10]
хаха метъл опера....иска му се на човека .ама....само xandria могат да направят такова нещо ...очаквайте новият им албум тази есен
Напълно съм съгласен с вас, че това е по-скоро стабилен пауър метъл албум, от колкото метъл опера...но все пак наистина добре звучи...и все пак въпрос на лично мнение е факта, че китарата на Толки не ми звучи толкова силно, нов все пак...Надявам се от тук натам Толки да върви само нагоре...да мине от "не е зле" албум към нещо по-грандиозно...и се надявам евентуално за някакво турне на Толки (белкем да мине и през България)..
Много готино написано, и много точно ;) Сега си свалих и албума- верно много добър!