От/Год: Холандия, 2013
Лейбъл: Sony/Roadrunner
След като преди няма и 2 години бурно аплодирах Within Temptation за страхотния "The Unforgiving", сега ми е трудно да асимилирам, че слушам от тях кавър албум, пълен с толкова нескопосани кавъри. Не знам какви кинти са взели за това тук, но искрено се надявам да са адски много и да ги вложат в истински нов албум, защото "The Q-Music Sessions" е ужасен. Този диск трябва да струва не повече от 50 стотинки и да върви в комплект с мазна вита баница, защото е абсолютна боза. И то не от оная, готината, а от тая с бучките, от която дори гърдите ви няма да пораснат.
Мисълта за харакири премина през главата ми още докато слушах кавъра на "Grenade" на Бруно Марс, от който... ми стана жал за Бруно Марс. Моите почитания към гласовите данни на Шарън ден Адел, но тази песен не е за нея. Треперливият ѝ глас и странният начин, по който се опитва да направи песента "своя" превръщат този кавър в кошмар, a музикантите зад Шарън са единствената причина той да си струва слушането. Аналогична е ситуацията в "Let Her Go" на Passenger, "The Power of Love" на FGTH и "Crazy" на Gnarls Barkley, а в графата "приемливи" с малко зор отиват "Radioactive" на Imagine Dragons, "Dirty Dancer" на Енрике Иглесиас (!) и "Behind Blue Eyes" на The Who. И докато последната е балада, което по принцип е силна страна на WT, предните две изненадват с приятно тежко модерно звучене. Единствената песен, в която гласът на Шарън де факто пасва на оригинала пък е "Summertime Sadness" на Lana Del Rey. Кавърите на "Titanium" (David Guetta), "Don't You Worry Child (Swedish House Mafia) "Apologize" (One Republic) нарочно оставям без коментар.
Преди някой да ме разбере погрешно - аз харесвам Within Temptation. Харесвам и рок кавъри на поп парчета. Харесвам и електронните включвания из този кавър-албум, които някои могат да приемат за дразнител. Само че кавърите явно не са силата на WT. Шарън има специфичен глас и това я прави толкова важна за групата, но това е и причината нейните опити да пее чужди песни (особено с мъжки вокал в оригинала) да удрят на камък. Нито един от тези кавъри не носи нищо по-интересно от оригиналните версии, а това прави "The Q-Music Sessions" почти изцяло ненужен. Затова засега го захвърлям във виртуалната кофа, напълно убеден, че никога няма да си го пусна отново и започвам да очаквам истинското продължение на "The Unforgiving".
+ + + + +
Сполучливи преработки на "Dirty Dancer", "Radioactive" и още 1-2 парчета.
Винaги е хубаво да чуеш нов материал от Within Temptation.
Където има повече китари и модерен звук - слушането си заслужава.
Винaги е хубаво да чуеш нов материал от Within Temptation.
Където има повече китари и модерен звук - слушането си заслужава.
- - - - -
Голям процент от парчетата чисто и просто не пасват на гласа на Шарън.
Повечето кавъри почти (или изобщо) не надграждат оригиналите, което ги обезсмисля.
Такива неуспешни експерименти със сигурност бавят истинския нов албум.
Повечето кавъри почти (или изобщо) не надграждат оригиналите, което ги обезсмисля.
Такива неуспешни експерименти със сигурност бавят истинския нов албум.
IF YOU LIKE
Delain, Nightwish, Bruno Mars, Lana Del Rey, Gnarls Barkley и др.
Автор: Undepth
[3/10]
Е чак пък 3! Напомня малко на Roxette в добрите им години. Не е чак толкова лошо.
"Този диск трябва да струва не повече от 50 стотинки и да върви в комплект с мазна вита баница, защото е абсолютна боза. И то не от оная, готината, а от тая с бучките, от която дори гърдите ви няма да пораснат." - Oh snap! :-) Направо ме отказа дори да го чуя веднъж...
Аз просто не съм фен на тези групи,но сега слушам едно живо изпълнение на Smells like teen spirit и си мисля,че Кърт Кобейн би я подгонил с някоя резачка като в Тексаско клане.